Холи
Това, което лежеше пред нас, ни накара да издадем пронизващи-ушите викове.
Ана лежеше на леглото, но не както бяхме свикнали да я виждаме. Кожата ѝ бе покрита с малки, кървави мехурчета както и със странен лилав обрив, спускащ се по снежнобелите ѝ ръце и крака. Бузите ѝ бяха розови и горещи като огън, а очите ѝ бяха затворени.
- Какво по... - казах. Дори не можех да довърша думите си. Бях безмълвна. Как се бе случило това? Какво по дяволите?
- Моля те не бъди мъртва, моля те не бъди мъртва - каза Мейси, кръстосвайки пръстите си и крачейки напред-назад. Имаше толкова трагични смъртни случаи в куклената къща. Надявах се, да няма повече, но съдейки по вида на Ана, можеше да се каже, че тя беше... мъртва.
- Как се случи това? - попита Лола объркана. В същия момент, бесният Хари влезе в стаята.
- Момичета! Вие би трябвало да сте на долния етаж! - силният, дрезгав глас на Хари отекна в стаята.
- Съжалявам Хари, това е Ана, виж. - каза Жулиет, посочвайки с пръст Ана. Хари отиде до леглото ѝ.
- Още една си отиде - каза Хари, държейки тялото на Ана в бледите си ръце.
- Жулиет помогни ми да погребем Ана отвън. - Хари инструктира Жулиет. Жулиет последва заповедта на Хари и излезе с него. Беше побъркано как човек умира, а на Хари изобщо не му пукаше за това.
- Ъм, момичета, хайде тази сутрин да пропуснем закуската. - каза Хари и напусна стаята с Ана и Жулиет, оставяйки Мейси, Иви, Лола, Лиз, Сара, Дакота и мен.
- Нещо става, момичета. - каза Мейси, слагайки глава в ръцете си.
- Съгласна съм. Първо Джес, сега Ана. - Сара поклати глава.
Лола се наведе и прошепна в ухото ми „Не става ли просто да кажем на Мейси и Сара?" Повдигнах рамене. Наистина ли можехме да им имаме доверие?
- Мейси, Сара - Лола започна да говори, поглеждайки към двете момичета.
- Сега, знам, че е това е трудно да се повярва, но Жулиет уби Джес и Ана - Лола завърши изречението си. Мейси и Сара просто започнаха да се смеят.
- Сериозна съм. Хари използва Жулиет за да убие всички ни. - изведнъж спряха да се смеят.
- Да, Лола е права, така че ако искате да живеете, стойте настрана от Жулиет - каза Дакота, кимайки с глава.
YOU ARE READING
The Dollhouse
Fanfiction- Ти си шибано луд. - Ти също си луда като мен, скъпа. - Моля? Не, не съм. - Но ще станеш. - Не, няма, никога няма да бъда... - Но скъпа, - каза той с мек дрезгав глас, почти като шепот, - лудостта е заразна. Историята се превежда със съ...
