The Dollhouse

Глава 15

Холи

Така, Хари не лъжеше, когато каза, че трябва да отидем на „среща“. E, среща за обикновения човек, за Хари - „нищо”.

Хари и аз бяхме в един наистина сладък парк. Есенните листа шумоляха, носейки се във въздуха, и мразовитият зимен ветрец жулеше бледата ми кожа, докато се разхождахме в прекрасния парк. Изглеждаше празен, почти като призрачен. Бяхме само аз и Хари. Е, все пак никой не идва в парка в 22:00. Да, в 22:00. Не знаех, че ще прекарам толкова време с Хари. Излязохме към 17:00, за да отидем в „Скарлет“, и просто се разхождахме из Лондон, разглеждайки дизайнерските бутици и възхищавайки се на красивите гледки, с които и двамата сме израснали. 

- Хайде да седнем тук - каза Хари, сядайки на зелената трева.

Седнах до него. Гледката тук наистина бе прекрасна. Бяхме седнали пред едно огромно езеро, което обикаляше парка, а около него имаше високи дървета и красиви цветя, които блестяха под сияещата лунна светлина. 

- Добре, е, игра с въпроси? - казах.

- Кой е любимият ти филм? - попита Хари, наслаждавайки се на гледката пред нас

- Ъм, „Гадни момичета“.

- Най-малко любим?

- Здрач, определено Здрач

- Но куклите постоянно гледат Здрач? - каза Хари.

- Мразя го.

- Не е толкова зле-

Бях прекъсната от досадното звънене от iPhon-a на Хари. Той отговори на телефона, дразнейки се, че нашата игра беше прекъсната за милионен път.

- Хей.

- Да.

- Добре.

- Мм.

- Добре, ще бъдем там след 20 минути.

- Трябва да тръгваме. - каза Хари, ставайки.

- Къде? - попитах.

- При Зейн.

*Куклената къща на Зейн*

Хари натисна копчето на звънеца. Куклената къща на Зейн изглеждаше почти същата като на Хари само че малко по-малка.

- Хей! – Зейн отвори вратата и тогава го видях за пръв път. Той изглеждаше наистина добре. Наистина, наистина добре. Имаше кестенява буйна коса, която беше оформена в перчем, и връзващи се с косата красиви кафяви очи, напомнящи на топящ се шоколад. Той бе малко по-нисък от Хари, но не беше чак толкова малък.

- Здравей, това е Холи. - представи ме Хари. Помахах.

- А, да , това е момичето.

- Момичето? - попитах объркано.

- Ъм, да влезем вътре. - каза Хари нервно. Какво беше всичко това?

- Холи, Мина, моята кукла, е на горния етаж, можеш да се запознаеш с нея, Хари и аз ще бъдем във всекидневната. - каза Зейн.

Кимнах и тръгнах по стълбите за горния етаж. Отворих три врати, водещи към грешните стаи, но когато отворих четвъртата, видях момиче, седящо на огромно двойно легло, гледайки „Малки сладки лъжкини“. Стаята бе по-малка от нашата стая в куклената къща на Хари. Имаше само едно легло, това на Мина. Телевизорът беше много по-хубав от този, който имахме, а леглото ѝ беше огромно с пердета, завеси и всичко останало.

- Ъм, здравей? - Мина изключи телевизора и се обърна към мен. Тя имаше дълга ягодоворуса къдрава коса, стигаща до бедрата ѝ, и големи кристалносини очи. Тя бе малко пълничка, но и доста висока. Бих казала към 1.91м.

- О, здравей, аз съм Холи, куклата на Хари?

- О, хей! Ела, седни! - Мина потупа на леглото си в знак да седна. Седнах до нея, тя изглеждаше много гостоприемна.

- Е, разкажи ми за себе си, Холи.

- Ъм, на 18 съм, родена в Ню Йорк, преместихме се в Лондон когато бях на 2.

- Кой е любимият ти спорт?

- Плуване. Обичам плуването, състезателка съм от както бях на 4. 

- Наистина? Аз също!

Още тридесет минути, Мина и аз си говорихме за всичко и всички. Можех да кажа, че щяхме да станем много близки. Имахме много общи неща. Обичаме плуването, мразим мъфини, мразим Здрач, дори рождените ни дни са на един и същи ден: 4-ти януари.

- Хей, къде е банята? - попитах Мина

- Вървиш право напред, след това завиваш наляво, три врати по-надолу - каза ми Мина.

- Окей, мерси, връщам се след малко.

Излязох от спалнята на Мина, следвайки инструкциите ѝ. Свих наляво, след което завъртях дръжката на вратата, която предполагах водеше към банята, но грешах. Писък от страх и смесени емоции излезе от устата ми.