Холи
- „Здрач“ или „Баровки“? - попита ни Мейси, държейки във въздуха две ДВД-та.
- Здрач! - всички момичета, освен мен, изкрещяха по едно и също време.
- Не! Няма начин! - надвиках другите момичета.
- Да! Здрач е най-добрият филм на всички времена! О, Боже мой! - Жулиет заподскача нагоре-надолу.
- Да, отбор Едуард! - каза Дакота.
- Отбор Бел...
Прекъснах Лиз.
- Мамка му, не отново.
- Добре, нека просто гледаме Здрач. - каза Мейси, поставяйки диска в ДВД плейъра. Момичетата и аз се настанихме удобно в барбароните, за да гледаме филма.
- Холи, може ли да донесеш нещо за хапване от кухнята? - попита Лола.
- Уф, тъкмо се бях се настанила удобно! - изсумтях ставайки.
- Съжалявам. - каза Лола, докато излизах през вратата.
Отправих се надолу по стълбите и отидох в кухнята. Светнах лампата. Светлината потрепна малко, както винаги, но след това се върна към нормалното.
Отворих шкафа, за да взема пакет с пуканки, след това го сложих в микровълновата и нагласих таймера на две минути. За да мине времето, започнах да си тананикам случайна мелодия и почуквах с пръсти върху мраморната пейка.
- Никога не съм бил фен на музиката. - изимитира ме Хари, стреснах се от неочакваното му присъствие.
- О боже мой, изплаши ме! - казах, бутайки леко Хари.
- Ти си добра певица.
- Ти ме чу? Това е смущаващо. - засмях се нервно.
- Какво правиш?
- Момиче...
Хари ме прекъсна.
- Кукли, Холи.
- Както и да е. Гледаме филм и аз слязох тук, за да взема нещо за хапване.
- Добре. Между другото, трябва да завършим играта си с въпроси.
- Добре, кой е... - бях прекъсната от силното бибиткане, идващо от микровълновата. Пуканките бяха готови.
- Ще довършим играта друг път. - каза Хари.
- Да.
- Може би в парка или в някой ресторант.
YOU ARE READING
The Dollhouse
Fanfiction- Ти си шибано луд. - Ти също си луда като мен, скъпа. - Моля? Не, не съм. - Но ще станеш. - Не, няма, никога няма да бъда... - Но скъпа, - каза той с мек дрезгав глас, почти като шепот, - лудостта е заразна. Историята се превежда със съ...
