The Dollhouse

Глава 2

Холи

Отворих очите си. Зрението ми беше замъглено и не си чувствах краката. Къде съм? Седях на едно от десетте легла. Огледах стаята, не ми изглеждаше позната. Леглата бяха сложени срещу стените. Пет от едната страна, пет от другата. Te имаха розови и червени карирани чаршафи и розови, пухкави, малки възглавници. Стените бяха боядисани в бебешко розово и имаха цветни стикери, наредени по тях. Подът беше от кафяв дървен материал, а в средата имаше масивен кръгъл тъмносин пухкав килим. В стаята имаше малък телевизор от 50- те и в непосредствена близост до него имаше висок син рафт, пълен с прилежно подредени книги и DVD- та.

Къде, по дяволите, съм аз? Не си спомням нищо.

Едно момиче на моята възраст внезапно влезе в стаята. Тя беше красива, с черна като нощта коса, която се спускаше на плитки. Очите ѝ бяха шоколадово кафяви, а кожата ѝ бе маслинена. Лицето ѝ бе полепнало с грим. Беше облечена в тюркоазената рокля на Дороти от „Магьосникът от Оз". Свих се при нейния моден избор.

- Здравей, Холи. Аз съм Жулиет. Как се чувстваш? - значи нейното име е Жулиет.

- Къде съм? Какво се случи? - попитах, трескаво. Откачах. Къде са Луси, Алекс, Лукас, Ава и Мия?

- Отпусни се. Ти ще бъдеш на... - Жулиет беше прекъсната от силно отваряне на вратата.

Когато видях лицето му, спомените се върнаха. Той беше един от онези, които ме отвлякоха. Той беше този, който ме наръга с ножа.

Наръга ме с ножа.

Мамка му.

Повдигнах ризата си, за да видя дълъг, кървав белег. Изкрещях толкова силно, както никога до сега.

- Млъкни! - развика се мъжът.

- Ъм, Хари, тя просто се събуди. Изглежда добре. - Жулиет информира мъжа - добре де, Хари - с огромна фалшива усмивка.

- Добре. Сега побързай, Жулиет. Помогни на другите кукли да направят закуска. - Жулиет се усмихна и се отправи по пътя си към вратата, но Хари остана.

- Здравей, Холи. - каза Хари, сядайки на леглото ми.

- Какво пра- правиш? - ръцете ми треперят. Дали просто съм била отвлечена?

- Не се притеснявай, Холи. В безопасност си. Ти си моя. - Хари се усмихна злобно. Въпреки неговия очарователен външен вид, той изглеждаше толкова шибано страховит.