Холи
От вчера, мисленето и мнението ми за Хари леко се бяха променили. Момента, когато бяхме двамата и се смеехме и говорехме, мога да се закълна, че за секунда той беше нормален човек. Но една мисъл не можеше да излезе от ума ми: ако той не се опитваше да убие куклите, тогава какво по дяволите се случваше? Исках да го попитам, но не можех да го направя. Въпреки че Хари малко се промени, все още гледах на него като на чудовише.
- Холи, събуди се! - каза Лола, подавайки ми парцал и кофа. Точно така, ние почиствахме куклената къща. Всекидневна скучна работа, която трябваше да вършим. Дори куклената къща да бе безупречно чиста, не беше достатъчно за Хари.
- Мерси. - отговорих ѝ, преди да почисти вече блестящите мраморни плочки.
- Хей, Холи, какво прави миналата вечер? - попита Лола изведнъж.
- Хъх?
- Събудих се посред нощ и видях, че не си в леглото.
- О, просто се нуждаех от свеж въздух. - отговорих, пропускайки частта за Хари.
- О, добре. - каза Лола, след което се върнахме към чистенето на етажа.
- Ъм Мейси, какво правиш? - Жулиет попита Мейси, която стоеше на един стол.
- Опитвам се да почистя полилея. - отговори.
- Това не е... - това беше всичко, което можех да кажа преди Мейси да падне от стола а да ме бутне. Нейният тласък ме избута назад и без да искам преобърнах кофата с вода.
- Мейси! - извиках ѝ, а тя просто ме гледаше шокирано. Обърнах се назад. Кофата с вода се беше разляла върху Хари. Трябва да е бил там, точно когато се спънах. Хари стоеше там с раздразнено изражение.
- О, боже мой, съжалявам! - казах на Хари, поставяйки ръка върху устата си.
- Всиччко е наред, просто ще отида да се преоблека. - каза Хари преди да ни остави. Страхотна, вероятно отново ме мразеше. Но трябва да призная, реагира много по-спокойно отколкото си мислех.
- Съжалявам, Холи. - каза Мейси, гледайки надолу.
- Добре момичета, мисля, че приключихме с чистенето, хайде да слезем долу и да направим обяд. - каза Жулиет, слизайки по стълбите, а ние я последвахме.
*В кухнята*
С Жулиет, с която не бях говорила откакто се сдърпахе преди няколко дни, нареждахме масата. Това между нас беше наистина доста неудобно
YOU ARE READING
The Dollhouse
Fanfiction- Ти си шибано луд. - Ти също си луда като мен, скъпа. - Моля? Не, не съм. - Но ще станеш. - Не, няма, никога няма да бъда... - Но скъпа, - каза той с мек дрезгав глас, почти като шепот, - лудостта е заразна. Историята се превежда със съ...
