The Dollhouse

Глава 18

Холи

Все още бях объркана от това, което се канеше да направи, но вдигайки ножа над гърдите си внезапно ми хрумна. 

- Дакота! - изкрещях, спирайки Дакота от опита ѝ за самоубийство в последната секунда. 

- Х-Холи? 

- Ти щеше да... 

- Холи... 

- Ти... - дори не можех да довърша изречението си, бях твърде шокирана и сълзите, които бързо падаха от електриковосините ми очи, оставяйки следи по бузите ми и замъглявайки зрението ми, още повече възпрепятстваха опита ми да изрека и дума. 

- Холи, аз... Просто си лягай. 

- Не! Ако отида да спя, ти ще се опиташ да се самоубиеш отново! - Дакота ми изшътка. 

- Хол... - прекъснах Дакота. 

- Не! Дори нямаш причина да се... 

- Млъквай, по дяволите. Не знаеш абсолютно нищо! 

- Дакота, защо? - казах, гледайки надолу и позволявайки на сълзите си да закапят върху студените плочки. 

- Вече дори не сме сестри... - каза Дакота, обръщайки се. Не искаше да срещне шокирания и натъжения ми поглед. 

- Да, ние см... 

- Не, Холи, не сме, тази шибана куклена къща ни промени. 

- Ти все още си моя сестра, Дакота. 

- Не, ти страниш от мен, не сме си говорили от години. - каза Дакота. - Искам да умра, искам да се махна, Холи, не ме спирай. - думите, които се изплъзнаха от устата на Дакота моментално накараха сърцето ми да потъне. Тя искаше да умре. Но аз знаех, като нейна сестра, че не можех да ѝ позволя да го направи. 

- Не искам да си заминаваш, Дакота. 

- Но аз искам, Холи, никога не съм искала този живот. 

- Но Дак... - Дакота ме прекъсна отново. 

- Холи, искам да напусна този свят, не разбираш ли? - каза Дакота, все още обърнала ми гръб. 

- Но ти си ми сестра, Дакота. 

- И? 

- И аз те обичам. - проплаках, отивайки до Дакота, след което я прегърнах топло. Това беше първата прегръдка, която бяхме споделяли от, вероятно, няколко години. 

След като Дакота се отдръпна от здравата прегръдка, видях покритото ѝ със следи от сълзи лице, по което се четеше унилост.
- Хайде да лягаме, Холи.