The Dollhouse

Глава 6

Холи

- Дакота?

Бях потресена. Сега сестра ми ми беше „колежка кукла“. Държеше се далеч по- спокойно, отколкото аз, когато Хари ме отвлече.

- Холи? - каза Дакота изненадана. Тя изтича до мен и ме прегърна. Липсваше ми толкова много. Тя ми беше като най-добра приятелка.

- Вие се познавате? - попита Хари, повдигайки вежда.

- Тя е, ъм, моя сестра. - казах неловко. Хари кимна бавно.

- Ъм, добре, е, Жулиет, разкажи на Дакота за всичко, както направи и с Холи на първия ѝ ден. - каза Хари на Жулиет, след което напусна стаята.

Дакота седна на леглото на Кайли, до Ана и Мейси. Тя се тресеше от страх и дланите ѝ бяха достатъчно потни, за да се види потта. Един от тревожните навици на Дакота.

- Искам да се при-прибера вкъщи. - каза Дакота треперейки.

- Кота, не можеш да си тръгнеш. - казах на плачещата си сестра. Отидох до леглото ѝ и седнах до нея, триейки гърба ѝ, за да се почувства в безопасност.

- Довери ми се, ще свикнеш с това. Просто следвай заповедите на Хари и той няма да те нарани. - каза Жулиет на Дакота с блясък в очите си.

След като Жулиет информира Дакота за правилата и всичко друго, всички ние ѝ се представихме, както момичетата направиха през първия ми ден. След това Лиз и Джес я разведоха из куклената къща. 

След като се върнахме отново в спалнята, гледахме друг филм. Това бе всичко, което можеше да правим. Беше доста скучно. Всичко, което можехме да правим, за да се забавляваме, бе да гледаме филми, да четем, рисуваме или да ядем.

Бяхме по средата на „Перфектният ритъм“, когато Жулиет провери часа на дигиталния си часовник.

- Добре момичета, по-добре да слизаме на долния етаж и да започваме вечерята. - каза Жулиет, въздишайки и стана от леглото. Всички я последвахме до долния етаж в кухнята.

Винаги беше толкова трескаво и разхвърляно в кухнята, но беше забавно. Имаше брашно навсякъде и купища сосове бяха изпръскани навсякъде. Спомних си как веднъж, когато правихме закуска, имахме бой с храна. Усмихнах се при спомена. Винаги съм обичала да пека и готвя. Всички имахме престилки с имената си зашити върху тях. Всички готвехме, а Жулиет ходеше около всеки и проверяваше дали приготвяхме храната правилно. Една от работите ѝ като „главен готвач“. Докато всички разхвърляхме, смеейки се, печейки и готвейки, Дакота просто си стоеше неловко в ъгъла. Отидох до нея.