Холи
Всички седяхме на масата за вечеря дъвчейки закуската. Смях и бърборене изпълваха въздуха. Седях до Лиз и Иви, но не говорих с тях. Не бях говорила с никоя от куклите тази сутрин. Просто не можех да им се доверя след това което ми каза Дакота. Погледнах към Дакота, която седеше срещу мен. Тя разговаряше със Сара и Жулиет като добри приятелки. Дори не знам защо им говореше, те можеше да искат да се отърват от нея. Особено Жулиет, тя би направила всичко, за да угоди на Хари.
Бях забила зъби във френския си тост, когато Иви и Лиз се наведоха към мен.
- Е, кой мислиш, че помага на Хари? - прошепна ми Лиз. Какво?
- Ъм, за какво говориш? - излъгах. Знаех точно за какво говореше. Най-вероятно беше чула как Дакота и аз разговаряхме снощи.
- Всичко е наред, Холи, ние не помагаме на Хари. - прошепна Иви. Въздишка от облекчение излезе от устните ми. Поне Лиз и Иви не са тези, които помагаха на Хари.
- Ъм, ние бяхме будни и чухме теб и Дакота. - каза Лиз, опитвайки се да вземе една ябълка от кошницата.
- Хей, Лола, ще ми подадеш ли една ябълка. - каза Лиз на Лола. Лола кимна.
- Оо, и на мен, моля. - каза бързо Джес. Лола даде червена ябълка на Лиз и зелена на Джес.
Не можех да повярвам, че Лиз и Иви знаеха това. Никой друг не биваше да научава. Само аз, Дакота, Лиз и Иви. За щастие те бяха най-доверените ми приятелки. Но дали Лиз и Иви са казали на някой друг.
- Момичета, не можете да казвате на никого. Това си остава между нас. - казах им. И двете кимнаха.
- Е кой мислиш, че е? - прошепна ми Лиз на ухо, сканирайки стаята с очи.
- Ъм, не съм сигурна. Мислех, че имам доверие на всички тук. - отговорих.
- Мисля, че е Жулиет, тя обича Хари - каза Лиз, въртейки очи.
*След закуска*
Около спалнята, Ана сплиташе косата на Мейси. Лиз и Иви клюкарстваха. Дакота, Жуиет и Сара четяха списания и си бъбреха на леглото на Сара, докато Лола и Джес си говориха. Аз просто стоях на леглото си и слушах музика на МР3 плейъра. Всъщност наистина не исках да говоря с никое от момичетата.
Свалих слушалките си раздразнено. Джес продължаваше да кашля като луда, беше толкова досадно.
YOU ARE READING
The Dollhouse
Fanfiction- Ти си шибано луд. - Ти също си луда като мен, скъпа. - Моля? Не, не съм. - Но ще станеш. - Не, няма, никога няма да бъда... - Но скъпа, - каза той с мек дрезгав глас, почти като шепот, - лудостта е заразна. Историята се превежда със съ...
