The Dollhouse

Глава 20

Холи

- От теб, Хари.

Веднага щом признах, че се страхувам от Хари, съжалих. Какво щеше да направи? Щеше ли да се ядоса, че се страхувах от постъпките му? Или щеше да се чувства удовлетворен, знаейки, че той бе отговорен за внезапната ми тревога всеки път, когато беше около мен?

През остатъка от пътуването беше тихо, но аз можех да видя гнева в очите на Хари, въпреки че той не правеше очен контакт с мен.

Щом пристигнахме в Куклената къща, Хари спокойно ми каза да отида на горния етаж, тъй като беше свободното ни време. Не знам защо беше толкова спокоен, но поне аз се чувствах по-малко напрегната, тъй като не изглеждаше да ми бе ядосан.

Качих се горе и влязох в спалнята. Момичетата седяха в кръг на пода, играейки Монополи. След като ме забелязаха, цялото им внимание се насочи към мен.

- Хей, Холи - каза Джулиет, движейки ръката си и сочейки ми да седна при тях. Отидох при момичетата и седнах до Лиз и Джулиет. Те спряха да играят и преместиха настолната игра, за да можем всички да разговаряме.

- Е, какво правихте вие двамата? - попита Лола.

- Изведе ли де някъде, да и купи рокля? - Сара се включи.

- Ъм, да, от къде знаеш?

- Той прави това с всички ни. Как изглежда роклята ти?

- Ъм, много е хубава. - казах, след което неловкост изпълни въздуха.

- Така, защо всички трябва да сме облечени изискано? - попитах, нарушавайки мълчанието.

- Ъм, не знам, вероятно просто за да изглеждаме добре. - каза Иви.

- Да, но като последния път, когато видяхме Фран, тя ще прекали с нещата. - Джулиет извъртя очите си.

- Какво имаш предвид?

- Тя е толкова самовлюбена! За последно я видяхме на партито за 22-рия ѝ рожден ден преди няколко месеца. Тя беше облечена в рокля, която можеше да се сбърка за булчинска, с drag queen* грим и с твърде много безценни златни бижута.

- Да, тя си мислеше, че изглежда великолепно, но наистина, приличаше на герой на Доктор Сюс. - каза Лола и всички се разкикотихме.

Внезапно Хари влезе в стаята, облечен в луксозен костюм, а косата му бе оформена спретнато. Всъщност беше наистина красив и привлекателен.

- Кукли, приготвяйте се, сложете си грим, обличайте роклите, тръгваме скоро. - каза Хари, след което излезе, но се върна отново. 

- Холи, може ли да поговоря с теб, скъпа? - Когато Хари изрече това, по гърба ми побиха тръпки. Но той ме нарече „скъпа“, това трябваше да е добър знак.

Излязох от спалнята, за да се срещна с Хари, който затвори вратата след нас.

- Трябва да ти покажа нещо, голяма изненада е, ще го обикнеш. - каза Хари, усмихвайки се и показвайки трапчинките си.

- Ъм, добре? - отвърнах, подсмихвайки се леко.

- Ето, сложи това, все още не може да погледнеш. - Хари ми подаде превръзка за очи и аз я увих около главата си. Не можех да виждам нищо освен черния като катран цвят на стегнатата превръзка за очи.

- Ще те напътствам, просто сложи ръката си около моята. - каза Хари и аз му се подчиних, вярвайки му.

Слязохме по стълбите и Хари ме водеше към където или каквото искаше да ми покаже. Признавам, бях малко развълнувана. Напоследък Хари се държеше много мило с мен и вероятно това беше подарък или нещо друго.

- Изчакай, Холи. - каза Хари, докато слизахме по стълбите, като аз все още не знаех къде отивахме и не можех да чуя нищо освен собствените ни стъпки.

- Добре скъпа, сега върви напред. - каза Хари и аз го направих, усмихвайки се. - Точно така, добра кукла.

- Може ли вече да сваля превръзката, Хари? - попитах, подскачайки нагоре-надолу развълнувано.

- Естествено, че можеш, Холи. Само почакай секунда. - каза Хари, след което чух стъпките му как той се качваше по стълбите. Къде отиваше?

Свалих превръзката, когато чух, че Хари най-после си тръгна. Но когато забелязах къде се намирах, усмивката ми изчезна и сърцето ми потъна в земята. Бях заключена в тъмницата. 

Последното нещо, което видях, преди да припадна от страха и тревогата, които изпитах, бе лепкава бележка от Хари, залепена на стената.

„Все още ли си уплашена?“