The Dollhouse

Глава 26

Холи

Всички седяхме на масата и закусвахме. Бях седнала до Сара и Жулиет и не можех да не забележа, че Жулиет се държеше малко странно след вчера. Може би беше заради разговора ни за целувката между мен и Хари, но изглежда тя вече го бе преодоляла.

- Хей, добре ли си? - прошепнах на Жулиет. Тя се поколеба преди да ми отговори, 

- Добре съм.

- Можеш да ми кажеш, ако не се чувстваш добре или нещо друго, Жулиет.

- Наистина е сериозно, Холи.

- Просто ми кажи, всичко е наред.

- Това е нещо, което може да те постави в опасност. - Жулиет ме погледна с широко отворени очи.

- К-какво?

- Ще ти кажа всичко слез закуска, Холи - Жулиет се върна към яденето на тоста си, игнорирайки напълно разтревоженото ми изражение. Какво се опитваше да каже? 

*След закуска*

- Уф, въобще не съм спала снощи. - каза Лола, хвърляйки се на леглото си.

- Защо? - Мейси попита Лола, слагайки още спирала на вече дъгите си мигли.

- Защото някой - Лола посочи Сара - кашляше много силно.

- Вината, че имам настинка, не е моя, а и е почти зима, вината не е моя. - Сара сви рамене

- Аз също не можах да спя, Лола - каза Дакота.

- Е, съжалявам, че имам настинка. - каза Сара, след което издуха носа си.

След това, всеки правеше нещо в свободното си време. Сара четеше книга, Лола слушаше музика, Иви сплиташе косата на Дакота, Мейси лакираше ноктите си, Лиз четеше списание, а Жулиет просто седеше и не правеше нищо…Което бе идеалния момент да я попитам за какво говореше на закуска.

- Джулс? - казах, сядайки на леглото ѝ.

- Да?

- Трябваше да ми казваш за какво говореше по време на закуската, помниш ли?

- Вярно, само че не тук, окей?

- Добре, тогава да излезем от стаята.

Жулиет и аз излязохме от спалнята и след като затворихме вратата зад нас, тя изплю камъчето.

- Добре, вчера Хари и аз отидохме до Куклената къща на Зейн и разбрах за тази стая наречена „Стаята на смъртта”, където се съхраняват всички мъртви тела. Бях много уплашена, но повече ме стресна това, което ми каза Мина.