The Dollhouse

Глава 23

Хари 

Холи и аз се отдръпнахме един от друг, прекъсвайки целувката, и мозъкът ми все още не можеше да функционира. Какво точно се случи? Холи и аз просто се целунахме... И това беше по нейно настояване. 

- Холи. - казах, гледайки ръчния си часовник. - Трябва да се върнеш в тъмницата, сега. 

- Какво? Мислех, че си размислил и че ще ме пуснеш... - каза Холи, настроението ѝ се промени. 

- Утре, Холи, но за сега просто тръгвай... Върни се в тъмницата. 

- Но аз... - търпението ми се изчерпваше и я прекъснах. 

- Холи, връщай се в шибаната тъмница! 

- Да, Хари. - каза Холи, трепвайки от силата на гласа ми. След това стана и излезе от кухнята, отправяйки се към тъмницата. Всичко, от което имах нужда, бе малко време насаме със себе си, за да да помисля за това, което току що се случи. 

Не можех да повярвам, че Холи и аз отново се целунахме и че всъщност тя ме попита. Единствената причина, поради която се съгласих, бе заради наркотика който взех. Wanderfoolix е наркотик, който предизвиква халюцинации, промени в настроението и ме прави, е, не странен, ами просто казвам неща, които не трябва, и вероятно затова се съгласих да целуна Холи. 

Дакота 

Изправих се рязко с тръпки, побиващи гърба ми. Просто кошмар. Откакто бях в куклената къща, имах ужасни кошмари, но нищо не можеше да се сравни с кошмара, който изживявах всеки ден в Куклената къща. Завъртях се настрани и проверих дигиталния часовник. Показваше 00:55. Чудесно, вече не можех да заспя , не исках да имам друг ужасен кошмар. 

Станах от леглото. Исках да отида до кухнята, само за да си взема чаша вода. Устата ми беше влажна и суха и ако исках да се опитам и да заспя отново, щеше да ми трябва поне малко вода. Слязох по стълбите, надявайки се да не издавам шум, но стъпалата изскърцваха тук и там. 

След като влязох в кухнята, видях Хари, който седеше на табуретката. Беше положил глава в ръцете си и къдравите му кичури падаха свободно. 

- Хари? Добре ли си? - попитах, приближавайки се към него. Той изглеждаше ужасно. 

- Махай с... - Хари погледна към мен. - Х-холи? 

- Какв... 

- Холи! Скъпа! Тъкмо се канех да те измъкна от тъмницата! Чувствам се ужасно, благодаря ти, че се върна, не тряб... 

- За какво говориш, Хари? - попитах, объркан изражение се изписа на лицето ми. 

- Холи! Не заслужаваш да бъдеш в тъмницата, ти си прекалено добра! Добре, какво се случваше? Дали Хари си мислеше, че съм Холи? Искам да кажа, имаме едни и същи коса и очи, но не сме еднакви. 

- Ела седни, нека да поговорим. - Хари потупа мястото до себе си, за да седна до него. Седнах до него. Все още не подозирах дори какво се случваше. 

- Хари, какво... какво става? 

- Холи, знаеш точно какво се случва. - Хари дойде по-близо до мен и носовете ни се докосваха. 

- Хари, просто ще тръгвам. - казах, почти ставайки от табуретката, преди Хари да ме спре. 

- Скъпа, Холи, просто остани, можем да поговорим, да излезем, каквото поискаш. 

- Аз слязох само за вода, Хари... - влязох в кухнята, за да си налея чаша вода. 

- Холи. - каза Хари, появявайки се неочаквано зад мен. - Трябва да се целунем отново. 

- Ц-целунем отново? 

- Да, както преди. 

- Ти и Холи сте се целунали? 

- Да, Холи, ние се целунахме, два пъти, за да бъдем точни. - Хари пристъпи напред, лицата ни бяха само на сантиметри едно от друго, така че можех да почувствам приятният му дъх. 

- Не знам за какво гов... - не можах да завърша изречението си, защото Хари ме опипваше, от което се чувствах много неудобно. Ние бяхме буквално един пред друг и той ме докосваше сексуално. Внезапно разбрах какво става. Хари мислеше, че съм Холи. Хари и Холи са се целували. Дали това означаваше, че те тайно бяха... Заедно? Затова ли постоянно бяха навън? Защото са заедно? Хари беше на път да разбие устните си в моите, преди да ни прекъснат. 

- Дакота!? - Холи стоеше на вратата шокирана и с увиснала челюст. Това не беше на добре.