The Dollhouse

Глава 4

Холи

Никой не казваше и дума, докато Хари водеше Иви, Кайли, Мейси, Сара и Лиз надолу по дългите, извити стълби.

Какво правеха тук? Какво се случваше?

Хари остана тих, докато отключваше други пет подземни килии. Той изненадващо спокойно инструктира момичетата да влязат вътре. Защо не им крещеше?

Хари бързо напусна с гневно изражение.

- Какво се случи? - попитах притеснено.

- Хари разбра за плана. - каза Иви сразена.

- Е, защо другите момичета не са тук? - попитах. Това нямаше смисъл.

- Ние бяхме тези, опитващи се да те измъкнат от тук. Лола не участва в плана, а Ана и Джес бяха на щрек, за всеки случай. - информира ме Сара. Всички седяхме в килиите си, тишината изпълваше въздуха. Това беше ужасно. Абсолютно ужасно. Хари се върна бесен в стаята. Не можеше да стане по- добре.

Жулиет

Иии планът се провали. Не трябваше дори да си помисляме да измъкваме когото и да е било от където и да е било. Чудех се какво ли правеше Хари с момичетата. Тръгна си от мен в мига, в който влязохме в куклената къща.

Изкачих се по стълбите и си проправих път до спалнята. Отворих вратата и видях ужасените Джес, Ана и Лола. Всички те бяха вързани за столове и имаха тиксо на устите си. Бяха изпотени и крещяха с приглушени писъци на ужас. Но това, което ме накара да изкрещя бе, че имаше един допълнителен стол до момичетата. Това трябваше да е за... мен.

- Какво по дяволите? - извиках шокирано. Как можеше Хари да направи това?

Бесният Хари влезе през вратата.

- Жулиет, официално изгубих цялото си доверие в теб. - каза Хари сериозно. Дори не можех да отговоря. Бях безмълвна.

- Съжалявам! Не ме връзвай за стола. М-моля те! - казах, притискайки се в стената от страх какво можеше да ми стори Хари.

- О, скъпа, този стол не е за теб. - Какво? За кого беше?

Уплашената Холи влезе в стаята. Не. Той не можеше да направи това. На Холи, на когото и да било! Хари започна да завързва Холи за стола и сложи тиксо на ярко-розовите ѝ напукани устни.

- Жулиет, обичам те, но - прекъснах Хари.

- Млъквай, шибан грозник. Не можеш да направиш това, окей!? Ти си душевноболен! - изкрещях. Това трябваше да се каже.