The Dollhouse

Глава 1

Холи

- Не мисля, че ще дойда, купонясването не е за мен. - най- добрата ми приятелка, Луси, ми каза, сядайки на леглото ми. Въздъхнах. Луси винаги променяше решението си в последния момент. Косите и гримът ни вече бяха готови, бяхме в нашите красиви, но все пак секси рокли.

- Хайде, Луси. Вече сме облечени. - казах ѝ, нанасяйки спирала по дългите си мигли. Чух, че телефонът ми вибрира. Трябва да е Алекс.

„Хей, маце. Аз съм отвън с Миа и Евън. Готови ли сте?"

Отговорих:

„Да, ще бъдем отвън след секунда. х?"

- Да вървим, Луси, Алекс чака отвън. - информирах Луси, грабвайки украсения си с диаманти ключ. Луси въздъхна и грабна чантата си преди да ме последва през вратата. Заключих входната врата и отидох до колата на Алекс с Луси.

- Хей. - Луси и аз седнахме на задната седалка. Всички си обменихме по едно "Здрасти".

Стигнахме в клуба в рамките на 20 минути. Не беше дълго. Пътуването беше забавно. Измъкнахме се от колата и се отправихме към клуба, за да се срещнем с Aвa и Лукас. Всъщност никога не съм харесвала кубовете. Винаги съм гледала на себе си като по- елегантно момиче. Плюс това, клубовете не са много по моята част. Никога не съм била пияна, наистина, и идеята за потни, полуголи курви и силна, дразнеща музика ме отвращаваха, но бях готова да се опитам да се забавлявам тази вечер.

Силната музика ме правеше замаяна. Седнах на един от столовете на бара, за да се опитам да се разхладя. Лукас ме забеляза и дойде при мен. Уф, Господи. Той бе толкова досаден. Не знам защо Алекс беше най- добър приятел с него, той е кретен.

- Хей, красавице. - каза Лукас, сядайки до мен.

- Спри, излизам с Алекс, не бъди такъв задник. - отговорих силно. Знаех, че вероятно звучи грубо, но той винаги ме сваляше. Лукас извъртя очи и започна да ме докосва. Отдръпнах се. Господи, той бе толкова досаден. Толкова исках да го ударя в лицето.

Алекс и Миа тръгнаха към нас и веднага щом Лукас видя Алекс, свали ръцете си от мен. Най- накрая.

Чух позвъняването на телефона си от чантата ми. Беше сестра ми, Дакота. Чудесно.

- Ъм, хора, ще изляза навън, за да отговоря. Ще се върна. - казах на всички и излязох навън.

- Хей, Дакота. - казах, притеснена от това, което може да каже сестра ми.

- Полунощ е, къде си? - попита ме Дакота с гняв в гласа си.

- Дакота, на 18 съм, мога да излизам. Уф, ядосваш ме! Не съм бебе! - изкрещях в телефона, слагайки край на разговора. Добре, можеше и да преигравам, но тя винаги правеше това. Тя бе само 3 години по-голяма от мен, не трябваше да ме командва.

Разходих се навън, на чист въздух, само за да успокоя ума си. Това беше най-лошата нощ. Трябваше да послушам Луси, трябваше да си стоим вкъщи и да си направим филмова вечер или нещо, което винаги правим заедно.

Нощното небе бе спокойно, звездите блестяха и луната бе голяма и красива. Исках да остана там завинаги. Буквално нямаше никой друг, освен мен. Това наистина връщаше здравия ми разум. Обичам да съм сама... това не означава, че не обичам хората около мен, искам да кажа, аз обичам най-добрите си приятели и приятеля си, но понякога самотата е всичко, което ми трябва.

Продължавах да вървя. „Ще се върна в клуба след около 10 минути." - помислих си.

Но отдавна трябваше просто да се обърна.

Странна сенчеста фигура се появи зад мен. Той сложи ръка върху устата ми. Не можех да крещя, бях в шок. Молех се на Бога това да е просто приятелска шега. Опитах се да избягам, опитах се да тичам. Изплъзнах се от тясната хватка на мистериозния мъж и побягнах колкото можех по-бързо. Дръж се. Бягай. Крещях, но чувствах, че никой не можеше да ме чуе. Имах нужда от помощ. Сега. Мистериозният мъж ме настигна и силно ме хвана за кръста, слагайки ръката си на устата ми. Изкрещях и се опитах да избягам, отново. На мъжа му писна. Той извади нож и това, което осъзнах бе, че категорично трябваше да се измъкна. Най- накрая се изплъзнах от хватката му, отново, но в рамките на една секунда мистериозният мъж ме хвана и заби ножа в ребрата ми. Не знам дали бях мъртва или просто нокаутирана, но не дишах, а и не исках.