Холи
Хари вдигна тялото на Джес от леглото ѝ и злобна самодоволна усмивка се появи на лицето му. Тогава осъзнах, че това не е било инцидент. И начинът, по който Иви, Лиз и Дакота ме гледаха, показваше, че те също знаеха, че смъртта на Джес не е била злополука.
След като Хари изнесе Джес, носейки я на ръце като булка и вероятно планувайки да захвърли тялото ѝ в езерото отвън, Иви, Лиз и Дакота дойдоха при мен. Лиз погледна към вратата, правейки ни знак да излезем навън. След като излязохме от спалнята, трите момичета започнаха да говорят една през друга за различни неща.
- Хора! Една по една! - извиках, шепнейки.
- Мисля, че знаем кой уби Джес. - прошепна Лиз като дишането ѝ се ускори.
- Жулиет! - каза Дакота прекалено силно. Аз ѝ изшътках.
- Защо мислите така? - попитах трите момичета.
- Джес имаше малка настинка преди наистина да се разболее, така че беше нормално да кашля - каза Иви, кимайки към Лиз и Дакота.
- Да, и когато Жулиета ѝ носеше вода и затвори вратата, очевидно е отровила водата. - каза Дакота, довършвайки изречението на Иви.
- Какво? Жулиет не би направила това. - казах аз, поклащайки глава. Жулиет беше най-приятният човек. Разбира се, тя бе близка с Хари, но наистина ли щеше стигне до крайността да отрови приятелката си, само за да му угоди?
- Да! Знаеш, че тя би направила нещо по - Дакота бе прекъсната от Ана, която отвори вратата.
- Какво правите? - попита тя объркано.
- Нищо, просто успокоявахме Лиз, тя беше най-добрата приятелка на Джес, та- Ана прекъсна Дакота отново.
- Всички се опитваме да се утешим една в друга, не бъдете егоистки. Просто елате в стаята. - каза Ана, въртейки очи и ходейки към. Ние я последвахме.
Всички бяха седнали на леглата си, плачейки тихо. Видяното накара Дакота, Иви и мен да заплачем, но Лиз - тя плачеше истерично. Толкова много я съжалявах. Лиз и Джес бяха най-добри приятелки.
Седнах на леглото на Ана до Лола и осмислях какво се случи. Съмнявах се, че Жулиет би отровила Джес, тя бе твърде добра, а и Жулиет и Джес бяха доста близки.
- Знаеш ли как е умряла? - попитах Лола. Тя сви рамене. Погледнах към Жулиет. Тя си изплакваше очите. Окей, нямаше начин Жулиет да е убила Джес, тя плачеше като луда! Но дали плачеше, защото ѝ беше мъчно за Джес или защото ѝ се е наложило да я убие?
YOU ARE READING
The Dollhouse
Fanfiction- Ти си шибано луд. - Ти също си луда като мен, скъпа. - Моля? Не, не съм. - Но ще станеш. - Не, няма, никога няма да бъда... - Но скъпа, - каза той с мек дрезгав глас, почти като шепот, - лудостта е заразна. Историята се превежда със съ...
