Глава 8

808 42 0
                                    

Холи

Хари вдигна тялото на Джес от леглото ѝ и злобна самодоволна усмивка се появи на лицето му. Тогава осъзнах, че това не е било инцидент. И начинът, по който Иви, Лиз и Дакота ме гледаха, показваше, че те също знаеха, че смъртта на Джес не е била злополука.

След като Хари изнесе Джес, носейки я на ръце като булка и вероятно планувайки да захвърли тялото ѝ в езерото отвън, Иви, Лиз и Дакота дойдоха при мен. Лиз погледна към вратата, правейки ни знак да излезем навън. След като излязохме от спалнята, трите момичета започнаха да говорят една през друга за различни неща.

- Хора! Една по една! - извиках, шепнейки.

- Мисля, че знаем кой уби Джес. - прошепна Лиз като дишането ѝ се ускори.

- Жулиет! - каза Дакота прекалено силно. Аз ѝ изшътках.

- Защо мислите така? - попитах трите момичета.

- Джес имаше малка настинка преди наистина да се разболее, така че беше нормално да кашля - каза Иви, кимайки към Лиз и Дакота.

- Да, и когато Жулиета ѝ носеше вода и затвори вратата, очевидно е отровила водата. - каза Дакота, довършвайки изречението на Иви.

- Какво? Жулиет не би направила това. - казах аз, поклащайки глава. Жулиет беше най-приятният човек. Разбира се, тя бе близка с Хари, но наистина ли щеше стигне до крайността да отрови приятелката си, само за да му угоди?

- Да! Знаеш, че тя би направила нещо по - Дакота бе прекъсната от Ана, която отвори вратата.

- Какво правите? - попита тя объркано.

- Нищо, просто успокоявахме Лиз, тя беше най-добрата приятелка на Джес, та- Ана прекъсна Дакота отново.

- Всички се опитваме да се утешим една в друга, не бъдете егоистки. Просто елате в стаята. - каза Ана, въртейки очи и ходейки към. Ние я последвахме.

Всички бяха седнали на леглата си, плачейки тихо. Видяното накара Дакота, Иви и мен да заплачем, но Лиз - тя плачеше истерично. Толкова много я съжалявах. Лиз и Джес бяха най-добри приятелки.

Седнах на леглото на Ана до Лола и осмислях какво се случи. Съмнявах се, че Жулиет би отровила Джес, тя бе твърде добра, а и Жулиет и Джес бяха доста близки.

- Знаеш ли как е умряла? - попитах Лола. Тя сви рамене. Погледнах към Жулиет. Тя си изплакваше очите. Окей, нямаше начин Жулиет да е убила Джес, тя плачеше като луда! Но дали плачеше, защото ѝ беше мъчно за Джес или защото ѝ се е наложило да я убие?

The DollhouseDove le storie prendono vita. Scoprilo ora