Не вярвах, че ще стигна до момент, в който ще погледна в огледалото и няма да разпозная образа в него.
Превърнах се в друг човек през последната година, превърнах се в това, от което ме беше страх. Всички неща, от които тъй умело се пазех, сега са неразделна част от живота ми. Ценностите, които имах, отидоха на вятъра. Прекрачих всяко едно правило, което си бях поставил и единствения виновник съм аз самият. Всичко, което знаех си отиде заедно с това, което бях.
Сега съм нов човек, без мечти и без надежди, живея ден за ден. Заблуждавам се, че не се нуждая от нищо и никого, когато всичко в мен крещи за помощ. Не намирам сили за нищо. Пренебрегвам глада, нуждата от сън и нуждата от любов. Превръщам всичко в шега, защото само така мога да се справя с нещата. Мъчително чакам деня да приключи, за да почна да се самозалъгвам, че от утре нещата ще потръгнат.
Хората биха казали, че не опитвам достатъчно, биха казали, че просто се преструвам. Но по една или друга причина, вече не се влияе от тяхното мнение - без значение дали е за добро или не. Те не знаят какво усилие ми е нужно, за да преживея днешния ден и колко е трудно да не показваш на другите болката в очите си.
Сега съм сив и липсата на чувства в мен расте. Способността да обичам някого, ме напусна. Остана само тежката болка, която чувствам в мен, разяждаща ме дне след ден, напомняща ми, че вече съм никой, просто поредната изгубена душа.
Необратима промяна настъпи в мен и чувствам, че няма връщане назад, все едно съм изгубен завинаги. "Кой съм аз? " и "Какво стана с мен?" са въпроси, които ме мъчат постоянно. Остана ми единствено да се надявам, че ще успея да върна, това което ми бе отнето.
4.03
