Слънцето изгря. Деня ми започна. Емоциите в мен бушуваха. Чувствах се щастлив. О, колко ми липсваше това чувство. Все едно отново съм цял. Надеждата в мен се съживи. Мечтите ми изглеждаха постижими. Искам тези чувства всеки един момент да бъдат в мен. Да не напускат ума ми. Няма значение какво съм преживял или дали съм бил наранен, щом сега на лицето ми стои усмивка
Не искам тъгата да се връща . Усещам как злото продължава да опитва да влезе в съзнанието ми, да се чувствам сам отново, изоставен, тъжен. Не и този път.
Ще дам всичко от себе си, това щастие да остане в мен. Злото няма власт над мен. Аз ще устоя. Няма да позволя на позитивизма да ми се изплъзне отново. Ще живея в надежда.Ще бъда щастлив!
