Най-лошо от всички чувства е празнотата, не отчаянието, не депресията, не тъгата, а празнотата. Да знаеш, че светът около теб се руши, заради постъпките ти, но ти да сне чувстваш нищо. Да имаш възможността да се освободиш от всички окови, в които си вързан, но никога да не събереш кураж да го направиш. Да искам промяна, но да нямаш повече сили, за да се промениш. Празнотата е тъмнина, в която се рееш и не можеш да излезеш. Празнотата е бездна, в която няма никаква надежда и радост. В празнотата липсва чувство за вина, съвест, желание за нещо ново. Да се чувстваш празен е най-лошото нещо, което можеш да чувстваш. Имаш нужда от помощ, но нямаш сили да я поискаш от някого, имаш нужда да споделиш, но знаеш, че няма да бъдеш приет. Не ти остава нищо друго освен да спреш да опитваш, да спреш да таиш надежда, че отново може да бъдеш цял, щастлив, обичан. Празнотата е на дъното, тъкмо преди да се удавиш, тъкмо преди да останеш без дъх, там е празнотата.... преди края. Празнотата е това, което чувствам и нямам сили да си помогна!
