Гняв, ярост, тъга
нахлуха в мен. Защо всеки се възползва от мен. Вътрешно крещя, използват ме. Нараняват чувствата ми, позволявам им да ме нараняват. Приятели, роднини всеки един човек! Боли, наистина ме боли. Не осъзнават какво ми причиняват. Възползват се от добрината ми. Дори и да има добър човек на тази планета, ще има хора, които цял живот ще се опитват да разрушат доброто в него.
Мир, спокойство, щастие
това ми взеха. А в замяна получих рани, които не зарастват. Най-тъжното от всичко е, че продължавам да се доверявам, продължавам да вярвам, че на някой му пука за мен, че ме обича по начина, по който заслужавам. Може би все още не съм го срещнал, успокоявам се сам. Едва ли....
А и да дойде този човек, няма какво да му дам. Цялата любов, цялото щастие, доверие, което може да му дам ми го отнеха. Може би просто се вкарвам във филм. Не зная! Но усещам болката в мен, това е доказателство, че в мен има рани, неизлечими рани.
Но имам ли избор...освен да чакам... нямам
Примирие, търпение,
това ми трябва. Така ще оцелея(надявам се)
Това е живота. Просто продължаваш, въпреки всичко, въпреки абсолютно всичко...
Продължавам!!!
