Откакто майка ѝ умря, тя не говореше с никого. А сега, час след смъртта на мъжа си, тя стоеше пред отворения ковчег, питайки се, за какво да живее. Тогава едно дете отиде до нея, избърса сълзите ѝ и каза:
- Хайде мамо, да си вървим.
Тогава тя стана, затвори ковчега и тръгна с детето към дома.
С този мини разказ участвах миналата година в един конкурс!
