Миг светлина е всичко, от което се нуждая,
но живота ми е в пълна тъмнина.
Сред хаос и тъга блуждая,
те ме накараха да се чувствам като развалина.
Но вече всичко свършва,
приемам моята съдба.
Не мислех, че до тук ще стигна,
загубих и тази борба.
Настъпва времето и часът на моето падение.
Всичко вече е решено.
Душата ми отива в забвение,
съзнанието ми от избор е лишено.
Ирония е, че всичко без мен продължава .
Промяна неосъществима.
Ирония е, че вината си никой не осъзнава.
Участ необратима.
