Депресия
За съжаление, страдам от депресия.
Не от тази тийн депресия, от която всеки тийнейджър страда, а от истинската депресия, която изпива и най-малката частица щастие в теб. Отнема ти всичко! Мислиш си, че тъгата е просто един период, който ще си отиде, но тя се загнездва вътре в теб и расте с всеки ден, докато един ден израсне дотолкова, че да не виждаш светлина. Срам ме е, че съм толкова слаб, срам ме е, че страдам, срам ме е, защото се имах за силен, а сега сълзите ми са част от лицето, а болката част от сърцето. Мислих си, че съм по-силен, че ще устоя, че ще победа отчаянието просто като го игнорирам, но тлва са едни жестоки лъжи. И с точно такива лъжи, тъгата те превзема. Все едно е нещо безобидно, което няма да трае дълго, и докато си мислиш, че си добре, тъгата ти изсмуква желанието за живот. Така се чувствам в момента и не е просто пристъп, а самата истина. Аз страдам от депресия и не мога да си помогна, не мога и да потърся помощ. Заклещен съм вътре в себе си, прикован на място и не мога да избягам, дни наред, месеци наред, дори години наред. Аз съм затворник на собствената си тъга и дори да има изход, за мен е непосилно да го видя. Не знам какво е моето бъдеще и не знам дали ще се случи чудо и ще бъда освободен, развързан, но знам, че ако продължа така да живея, то за мен няма живот и скоро ще се пречупя изцяло, ще загубя не битката, а войната. Дано не се стига до там, дано намеря помощ, дано съм от тези които въпреки всичко излизат от ямата на безнадежност. Давам пореден и може би последен шанс, за един, надявам се по добър живот. Пожелайте ми успех!
