Кадавър
Безжизнено и мъртво, то беше станало отвътре, без признак на живот. Обгърнато с лъжливо покривало, залъгващо, че всичко е наред. Но вече бе твърде късно. Всичко беше приключило. Оставаха броени дни до падането на външната обвивка, която щеше да разкрие вече мъртвия отвътре труп, пропит с отрова. Тежката инфекция успя да си свърши работата. Ходът на действия бе вече необратим. Съдбата на субекта бе начертана и никой не подозира какво щеше да се случи. Всички вярваха, че той е здрав, чист и пълен с живот. Някои даже очакваха той да промени света. Но "той" не съществуваше повече. Заразата бе заличила всяка частица, различаваща го от останалите. Тя беше унищожила не само уникалността, но и бе изсмука това, което го крепеше. Процеса на гниене също беше започнал отдавна. Скришом и безмълвен той се бе промъкнал преди месеци, използвайки единствената слабост на субекта, влязъл в него чрез човека, който успя да достигне до сърцето му. И сега е късно за каквото и да е било. Хаосът, който щеще да последва, заради смъртта на индивида, щеше да помогне на вирусът да достигне до нови жертви, но това нямаше значение, защото този, който щеше да умре, не се интересуваше от последиците, дори и те да са потресаващи.
Света продължаваше дейностите си без да предположи, че много скоро ще настъпи унищожителна буря.
04.03
