Най-голямата саможертва, която човек може да направи е да жертва щастието си, цялото си щастие! Според мен това и най-голямата грешка - да предадеш себе си, за да може другите хора да са добре, но не просто да направиш на някого услуга, а да раздадеш всичко, което имаш, за да не натъжиш другите или да ги разочароваш.
Това е моята най-голяма грешка!
Години наред раздавах щастието си, правех се на друг човек, за да може нашите да се гордеят с мен, за да може да имам приятели, за да съм приеман от всички. Помагах на всеки, а аз имах нужда от помощ.
Давах от времето си и сега нямам време.
Давах доверието си на всеки, а сега не мога да се доверя дори и на себе си.
Давах любов, но не получавах любов и сега съм празен.
Най-накрая аз останах тъжния и разочарования.
Най-накрая аз останах сам, неразбран, без надежда, без нищо, за което да се хвана и да стъпя здраво на краката си.
Най-лошото от всичко е, че изгубих себе си. Не знам кой съм, не знам какво искам да правя с живота си, не знам за какво да живея.
Останах празен, с дупка в сърцето, която запълвам с неща, които бавно ме унищожават.
Връзките, които изградих с другите хора бяха фалшификат, илюзия.
Имах всичко, а сега нямам нищо... и никого, поне така се чувствам.
Жестоко се заблудих. Мислех си, че като се правя на човека, когото хората искат да бъда, ще бъда оценен и обичан. Но това беше краткотрайна истина, превърнала се в голяма лъжа.
Бях уникален, бях различен, но се промених, за да бъдат всички около мен доволни, защото иначе нямаше да са съгласни с това, което бях. Дори още го правя- крия се, страх ме е да не разочаровам някого, затова си мълча и се преструвам на друг и продължавам да падам в бездънната, безнадеждна яма.
Дадох всичко и получих нищо.
