"Страх" от самотата
Страх ме е да остана сам, да не намеря човек, който да ме обича. Страх ме е и го признавам. И с всеки изминал ден този страх се увеличава. Кара ме да вярвам, че никой няма да ме обича, че единствения ми приятел ще е самотата. Изсмуква от мен радостта и надеждата, и вече почти не вярвам, че мога да бъда с някого, че мога да имам някого. А искам, искам да бъда с някого, искам да обичам някого! Искам да усетя какво е да си обичан по онзи чуден начин, за чийто всички говорят. Имам нужда да усетя любовта, която цял живот ми обягва.
Страх ме е да не остана сам, не обичан, не оценен. Защото дадох всичко за всички, но не получих любов, поне не достатъчно. Чувствам се празен, отчаян дори, изгубен, но не се предавам. Събирам всички останали сили и малкото надежда, която се спотайва в мен, последната надежда, може би. И впрягам всичките си сили, да вярвам, че има шанс, че има шанс да намеря човека, който ще ме обича и цени. Може би за последно опитвам, а може би ще имам още сили за напред. Но зная, че времето ми изтича и не знам още колко дълго ще чакам. Не и остава друго освен да чакам. Ще чакам!
29.09.2020
