Чувствам се изгубен, повече от всякога.
Празен, без капка надежда, оставен на произвола на жестокия свят. Малко по-малко изгубих всичко, което имам и не мога да си го върна. Горчивината в мен подсказва, че идва края, край, който не съм предполагал, че ще дойде, не и такъв край. Опитах се да поискам помощ, но не се получи, никой не разбра, че имам нужда, никой не видя болката в очите ми, никой не разпозна отчаянието в думите ми. Всичко, което ми остана е болката, която непрестанно ми напомня, че е победила и не мога да променя нещата. Загубих и не мога да продължа, дадох всичката си сила в опити, които не доведоха до нищо, дадох всичката си надежда, за един по-добър живот, който така и не видях, дадох всичката си вяра, и вярвах, че идва нещо по-добро, но не дойде и в един момент наистина не можеш да дадеш повече, в един момент наистина нямаш повече сила да продължиш, в такъв момент съм аз. В безизходица съм и не мога да изляза от омагьосания кръг, който ме води все повече към бездната, от която няма връщане.
Изгубен съм!
Изгубен сред хилядите обещания, че трябва да чакам и всичко ще се нареди, но не се нареди. Изгубен сред десетки обещания, от хора, които дори не ме разбират. Изгубен в собствените си мисли и желания. Изгубен в това, какво искам и какво трябва да направя. Изгубен съм и няма връщане назад,
