Всеки човек се нуждае от безгранична любов и внимание, и всеки заслужава да е обичан. Но за съжаление, не всеки получава тази любов. Имам нужда от обич, имам нужда да знам, че има някой, който се интересува от мен, който вярва в мен, който винаги ще бъде с мен, каквото и да става. Научих се да се обичам, но това не е достатъчно, защото човек е създаден, не само да обича, но и да бъде обичан. Да бъда обичан, това искам най-много. Цял живот това търся и цял живот за това копнея. Нуждата в мен расте с всеки изминал ден и с всеки изминал ден аз зная, че съм по-близо до човекът, който ще ме обича, но не зная колко още ще издържа, защото празнината в мен също расте. Мрачни мисли се появят в ума ми, мисли, на които не трябва да се поддавам. Обстоятелствата лъжат, че за мен няма надежда. Всеки нов ден е предизвикателство за мен. Ден след ден живея без да получавам любов и понякога се подвеждам, че бездната в мен няма да бъде запълнена никога, понякога имам чувството, че нямам сили за още един ден.
Виждам два пътя за мен, единия е светъл, а другият е мрачен. Дали ще намеря сили да дочакам това, за което копнея или ще се изгубя в сянката на този свят. Времето за избор настъпи, имам ли сили за друг ден?
