Всичко, което не знаеше
Има толкова неща, за които непрекъснато мисля. Неща, свързани с теб и мен. Откровения, които никога няма да чуеш, поеми, които никога няма да прочетеш.
Едва ли мислиш за мен, толкова често колкото аз за теб и едва ли те е заболяло от развоя на нещата. Но тайно като малко дете се надявам, че все още съм някъде с ума ти, все още се надявам, че някой ден ще се срещнем отново и тогава нещата ще са различни.
Изписах толкова много страници, за това как ме накара да се почувствам. Изживявах трагичната ни история отново и отново. Причинявах си цялата болка, за да усетя поне полъх от топлината, която преди време усещах, благодарение на теб. Знам, че не си заслужава, знам, че загубих твърде много заради теб, но уви някои желания са неконтролируеми и за съжаление, любовта ми към теб е една от тях.
Светът около мен се старае с всяко едно малко нещо да ми припомня за теб и го ненавиждам заради това. Времето тече, а аз съм заклещен в непоправимото. Все едно оставих част от себе си в теб и с всеки изминал ден, останалото от мен крещи от агония и моли отново да съм цял, а ти се отдалечаваш от мен и не мога да намеря сили да продължа.
Дали имаш на представа какво ми причини, дали някога съм бил някого за теб, дали скрито тъжиш за това, което можехме да бъдем и дали съжаляваш за постъпката си ако въобще осъзнаваш какво направи?
Това, което ме убива, е че никога няма да получа отговорите, дори и в крайна сметка да ги заслужавам.
Вече и думите, които пиша на белия лист не ми носят покой и утеха. Какво ли не бих направил, за да усетя още веднъж твоето присъствие и какво ли не бих дал, за да ме обичаш. Дали някога ще успея да се възстановя и какво още ще загубя?
Докато ти продължаваш с живота си и се променяш към някого, когото няма познавам, аз стоя в мрачната ми стая и се опитвам да намеря сили да живея, защото ти разби сърцето ми.
