Странна случка ми се случи днес, толкова необичайна. Сутринта преди да изляза погледнах в огледалото дали всичко е наред, но останах зачуден от образът, който зърнах. Видях човек, когото не познавам. Лице, което не можех да оприлича на никого. Много странно, това не бях аз, а някой непознат. Няма как да съм аз, нали?
Аз съм винаги усмихнат и зареден с енергия, а лицето на мъжът срещу мен беше безнаждно, лишено от емоции. В погледът му си личеше умора, но не физическа, а по-скоро душевна. В очите му съзрях тъга, имаше нещо, което го мъчеше. Все едно беше съсипан. Толкова отчаян и изтощен, че въпреки младите черти на лицето му, останах с впечатление, че душата му е стара и съсъхрена. Но кой беше този мъж? Няма как да съм аз, нали?
25.04.
