Той беше този, когото всички искаха да бъде. Затова много отдавна аз реших да обуя неговите обувки. Затова реших да се облека с неговите думи и действия. Той беше силен, търпелив и любвеобилен, винаги притичваше на помощ, винаги изслушваше и съветваше. Той даваше от себе си и не очакваше да получи в замяна. "Той нямаше нужда от помощ и винаги беше позитивен." Най-добър приятел, син, с когото да се гордееш, брат на когото винаги да можеш да разчиташ, съученик, който винаги те развеселява, Той можеше да бъде всеки, можеше да бъде всичко... който от каквото се нуждаеше. Той нямаше лице и идентичност, но все пак беше харесван от всички, дори и някои обичан. Но Той не съм аз и никога няма да бъда, и там е проблемът. Защото Той е този, когото всички си мислят, че е, но Той не е реален, Той не съществува. Той е илюзия, създадена много отдавна, за да задоволи Тях. А аз... аз съм непознат за Тях и винаги такъв ще си остана.
25.04
