В един момент съм на брега. Гледам хубавия залез и усещам топлия бриз на морето.... Но в следващкя момент усещам как морето ме дърпа към черната си дупка.... Давя се.... Всичко става за секунди.... Няма никой наоколо.... Няма кой да ме спаси...... Усещам края си....... Как стигнах до тук..... Имах всичко, всичко коети хората казваха, че ми трябва и все пак ето ме тук борещ се за живота си..... Какво да правя..... Протягам ръка но няма кой да ме хване и да я издърпа..... Светлината се превърна в тъмнина... Деня в нощта... Усмивката.... В тъга.... Началото в край. Но всеки както си го направи нали? Всеки сам кове съдбата си. Всяко едно решение и действие, което правим чертае бъдещето. Винаги ще има моменти, в които морето ще те дърпа към неизбежния край, но трябва да знаеш какво да направиш..... Зная ли? Зная ли какво да направя... защото отивам към тази бездънна яма... викам... Но от устата ми не излиза и звук.... Никой не усеща че липсвам... Света продължава да съществува и без мен....... Чувам глас ПОДАЙ РЪКА... ДОВЕРИ СЕ.... Усещам присъствието не нещо необикновенно... Какво е... Кой е.... Да се доверя ли.... Не искам да бъда пак жертва..... НЯМА ДА ТЕ ОСТАВЯ казва гласа.... Толкова нежен и любящ глас.... Как възможно е това... В свят с лъжци и предатели да чувам глас, изпълнен с добро.... Вълните всеки момент ще ме довършат... Какво да правя..... Доверявам се.... Няма какво да губя.... Хващам ръката на добрия глас.... И ето ме тук секунда по късно.... На брега... стоплен от тези спасителни ръце.... Поглеждам към лицето на спасителя ми и виждам теб Татко.... Благодаря ти!!! Не го заслужавам но по благодат го получих. Благодаря ти....
Обичам те Исусе!
Здравейте, приятели. Отдавна исках да кача тази моя творба, но нямах смелост, понеже разкрива една нова моя страна. Но реших, че трябва да я споделя и ето я и нея. Надявам се да ви хареса!
