Усещах погледите им впити в мен, все едно бях нещо различно. Вървях толкова дълго време, че едвам усещах ходилата си. Болката в краката ме караше да седна и да си почина, но знаех, че ми остава още малко. Още малко доксато се прибера. Цялото ми тяло бушуваше отвътре, усещах как очите ми са пълни със сълзи. Давах всичко от себе си, за да не се разрева пред всички. Тийнейджърите, минаващи покрай мен ме съдеха с поглед, в техните очи бях едно нищожество. По погледа им можеше да се види, че ме презиха. Чувствах се ужасно, все едно съм утрепка. Исках да се прибера и просто да заспя. Само съня можеше да ме отдели поне за малко от цялата тази болка. Бях на няколко крачки от входната врата,когато първата сълза потече. Обвзе ме страх. Не можех да позволя някой да ме види в това състояние,толкова слаб. Избързах съзлата и извадих ключовете, за да си отключа. Ръцете ми трепереха. На пейката пред входа имаше хора, които имах чувството, че ме гледаха орез цялото време. Бях убеден, че през ума им минават ужасни мисли за мен, лоши мисли. Запазих самообладание колкото да си отключа вратата и да стигна до вратата на апартамента ми. Отне ми няколко секунди, за да вляза вътре, тези секунди усетих като цяла вечност. Веднага щом заключох вратата се строполих на пода в коридора. Дългоподтисканите сълзи потекоха. Не можех да си поема въздух, все едно целия свят беше против мен. Ревях с глас, и в гласа ми можеше да се усети агонията разкъсваща сърцето ми. Беше чист късмет, че нямаше никой в нас. Отне ми 10 минути, за да се съвзема и да измия лицето си, след пореднатата повтаряща се случка и тъкмо когато легнах на леглото си, вече успокоен, чух как някой от семейството ми тъкмо отключваше вратата. Всичко вече беше наред, сложих фалшивата усмивка на лице, все едно нищо не се е случило и си пуснах поредния сериал.
Здравейте, приятели. В началото на месеца навърших 18 години и както знаете книгата се казва стихове от 16,17 годишен, затова реших след като кача вс стихове, които са писани преди да навърша 18 ,да завърша книгата. Имам още няколко неща, които ще бъдат качени най-много до месец. Та въпроса ми е дали, според вас е по-добре, да продължа да качвам тук стихове, въпреки че съм на 18 вече, или да направя нова книга?
