Не съм предал себе си!
С израстването на човек идва и неговата промяна. А с промяната на човека, се променят и хората, които са около него. Едни се загубват измежду тълпата, а други стоят плътно, дълго време. Изгубих толкова много важни хора за мен през последните години, че се запитах дали грешката е в мен. Преди няколко години, най-близкият ми човек спря да контактува с мен. Самозалъгвах се, че вече всичко е минало и просто така е трябвало да стане. Не обвинявах никого. Но след това друг близък човек също се отдръпна от мен. Чудех се къде е проблема, питах се дали не съм аз. Имах чувството, че все едно нещо е сбъркано с мен, защото загубих няколко близки човека. Буквално хората просто се отдръпваха от мен, без видима причина. Чувствах се ужасно, толкова много хора се отказаха от мен, предадоха ме. Питах се какво ми остана, чувствах се самотен. Мина известно време в обвиняване и опити да се променя, почти неуспешни опити. Но благодарение на Бог, осъзнах, че няма значение кой си е тръгнал, щом все още аз вярвам в себе си. Научих се да се обичам, беше изключително дълъг и труден период, но в крайна сметка постигнах желания резултат. Осъзнах, че аз съм специален човек...,човек, който не заслужава, нещата които са му са се случили. Осъзнах, че заслужавам повече. Едно от малкото неща, които ме държат жив е това, че не съм предал себе си. Обичам си се! Обичам характера си, обичам начина по-който мисля, и дори понякога да правя грешки и дори да не съм се приел напълно такъв какъвто съм, винаги ще се обичам, защото съм уникален. Ти също си уникален и колкото по-скоро го разбереш и осъзнаеш, толкова по-добре ще се чувстваш и голяма част от проблемите ти ще отпаднат. Обичайте се!
