Казват, че всеки чертае своя път, всеки определя бъдещето си, но не знаех, че освен това, аз ще бъда и този, който ще сложи края на пътя си, че ще бъда този, който ще напише своята кулминация. Продължавам да търся врата, която да ме отведе към изхода, но все попадам на такива, които ме вкарват по-навътре в лабиринта, от който не мога да избягам. Отдавна привикнах на тъмнината около мен. Тя стана толкова плътна, че каквото и да правя не мога да вкарам малко светлина в себе си. Всичко, което обичах се превърна в загуба на време. Тялото ми е напълно изцедено и моли да му помогна. Душата ми е в гореща агония и моли да я освободя. Няма за какво да се хвана, няма и за кого, продължавам да падам в бездната, в която няма изход. Всичко в мен крещи да го освободя от болката, а аз знам само един начин и няма връщане назад. Не знаех, че кулминацията ще бъде толкова скоро, имах други планове за света, но обгърнат от празнота, за съжаление се предавам.
12.04
