Един мъж с объркани чувства и лъжа, която излиза наяве след инцидент от миналото. Той не подозира за нея и пет години е живял с мисълта за мир и спокойствие. Наслаждавайки се на живота досега, всичко ще се сгромоляса, когато се появи някогашната му...
Вървя по брега и се наслаждавам на високите вълни, които една след друга се разбиват и след секунди се превръщат в бяла пяна, докосвайки краката ми. Вдишвам мирисът на море, на водорасли, които докосват спомени за предишни лета, а шумът на вълните е онази песен от сънищата. Там, където съм щастлив, там където се сбъдват мечти.
Наблюдавам всеки сърфист опитващ се да догони подходящата и да изживее онзи незабравим момент, когато си на гребена на вълната. Хващам дъската и правя няколко бързи крачки, докато водата не стига до кръста ми за да я потапя. Скачам върху нея по корем и започвам с ръце да греба.
Пред мен идва разбиваща се вълна и затварям очи като силно си поемам въздух. Стискам здраво дъската, когато се сблъсква с мен и леко се потапям. Излизам на повърхността и продължавам да греба. Избягвам още две вълни и стигам до крайната точка. Сядам върху нея и чакам да яхна истинската вълна.
Около мен няма никой и решавам, че с тази ще изживея миг на пълно сливане със силата на океана. Започвам да греба и с усмивка разбирам, че я хванах. Изправям се на дъската и се спускам като леко приклякам и разделечавам краката си. Тя минава над главата ми и гледката е неописуема. Този екстремен спорт ме зарежда с енергия, която никъде другаде не мога да намеря. Сила за духа, сила за душата и сила за живот.
Когато вълната се разби скачам във водата и веднага излизам на повърхността. Прокарвам ръка през косата си и плувам до дъската. Качвам се на нея и сядам, наблюдавайки обстановката. Очите ми се спират на една блондинка с прилепнал цял черен бански с дълъг ръкав. Следя всяко нейно движение докато не влезе във водата и не се качи на розовата дъска.
Започна да гребе и избегна всички вълни,а през това време косата ѝ се вееше наляво и надясно. Няколко кичура погалиха лицето ѝ и нервно ги премахна като смело продължи напред. Не мога да откъсна очи от нея. Впечатли ме решителността и желанието да се срещне с вълните, които стремглаво се приближават. Всичко го прави с лекота, сякаш цял живот е била сърфистка, а може и да е така.
Насочи се към една вълна и се оказа, че е по-голяма от тази, която преди малко бях яхнал. Гребе към нея и се изправя с перфектното си тяло. Затъква няколко кичура зад ушите и вдига леко ръце за да се задържи. Тя е просто невероятна.
Намръщвам се, когато я виждам да губи баланс и неочаквано пада от дъската. По дяволите. Оглеждам се във всички посоки, но никой не забеляза. Минават няколко секунди, но не излиза. Изпадам в паника и скачам. Поемам си въздух и се гмуркам. Отварям очи и започвам да я търся. Пред полезрението ми виждам русата ѝ коса и се насочвам към нея.
Хващам я за кръста и плувам към повърхността. Излизаме и шумно вдишвам за да влезе въздух в белите ми дробове. Завъртях глава за да я погледна, но тя седи неподвижно в ръцете ми и е със затворени очи. От близо е още по-красива. Прогонвам тези мисли и започвам да плувам към брега. С нея в ръце е малко трудно, но след минута стигаме.
Поставям я нежно на пясъка и приближавам ухо към устата ѝ, но не чувам да диша. Запушвам носа и събирам въздух като го издишам в устата. След това слагам дланта на едната ръка в средата на гръдният кош и поставям дланта на другата ръка върху първата и сключвам пръсти като леко натискам надолу. Около нас се събират хора и наблюдават действията ми. Това ме ядосва и крещя към тях.
-Llamar por ayuda! (Обадете се за помощ!) - Отново си поемам въздух и запушвам носа ѝ като го издишам в устата. В следващият момент тя отваря очи и повръща водата, която е погълнала. Накланям я настрани и започва силно да кашля. Слагам ръка на гърба ѝ и казвам. - Todo está bien! (Всичко е наред!) - тя ме погледна и широко отваря очи.
-Chris?! -
-Quién es usted? Cómo sabes mi nombre? (Коя сте вие? Откъде знаете името ми?) - сълзи бликат в очите ѝ.
-Dios, estás vivo!- (Боже, ти си жив!) - рязко се изправям.
-Quién es usted? (Коя сте вие?) - отново задавам този въпрос.
-Soy tu prometida! Casandra! -(Аз съм годеницата ти.... Касандра! - шокиран от чутото правя няколко крачки назад.
-Qué? (Какво?) - проплака и закри лицето си с ръце.
-No me reconociste? Soy Cassandra! (Не ме ли позна? Аз съм Касандра!)
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
