На гребена на любовта 🔞

Тридесета глава

Крис

Издърпвам леко одеялото и с широка усмивка на лице, разкривам малката издутина на корема ѝ. Касандра е в четвърти месец и днес ще разберем пола на бебето, но тя не знае, че след прегледа ще има малка изненада.

Вдигам поглед и забелязвам странните физиономии, които прави докато спи. Какво ли сънува в този момент? От известно време има проблеми със съня и това започва да ме притеснява, но тя ме увери, че всичко е наред и няма за какво да се тревожа.

Не може да ме заблуди и съм сигурен, че още мисли за катастрофата и за гибелта на Елиса. Само при споменаването на името ѝ си спомням за трагичният момент. В началото обвинявах себе си, но когато разбрах от полицията, че шофьора на камиона е получил астматичен пристъп и не е успял да спре на време, част от множеството обвинения, които се сипеха в съзнанието ми изчезнаха.

Шумно издишвам и си повтарям няколко пъти в ума си, че живота продължава и трябва да вървим напред, а не назад. Игнорирам всички мисли за инцидента и наблюдавам спящият ангел до мен. Съдбата ни събра отново с Касандра и съм твърдо решен, че е време да предприема друга важна стъпка, за която съм сигурен, че не подозира абсолютно нищо.

Тих вик ме откъсна от мислите ми и веднага слагам ръката си на рамото ѝ. Тя рязко отвори очи и шумно заплака,карайки ме да придърпам към себе си.

-Chris, soñé con él!(Крис, сънувах го.) - премахвам няколко кичура от лицето ѝ и прошепвам.

-No te preocupes!  Estoy aquí!  Nadie te lastimará.(Спокойно! Тук съм! Няма никой да те нарани.) - Хулио ми разказа за случката с Алехандро и ако не ме беше спрял тогава, щях да го намеря и да го убия за това, което е сторил на Касандра. Тя не е виновна за нищо и не трябваше да постъпва така с нея. Опитвах се дълго време да я убедя да повдигне обвинения срещу него, но тя е твърдо решена, че той не е на себе си и от скръб към любимата си е действал импулсивно. Прояви разбиране, но Алехандро не тръгна по хубав път. Започна да употребява наркотици.

-Me temo que!(Страх ме е!) - плачейки каза. Толкова е крехка и невинна в този момент, че ми се прииска да ѝ кажа за изненадата, но ще изчакам още няколко часа.

-Nada.  Hoy es un buen día para nosotros y pronto sabemos el sexo del bebé.(Няма от какво. Днес е хубав ден за нас и скоро ще разберем пола на бебето.) - успокоявам я по този начин и знам, че когато чуе думата бебе и ще се усмихне. След секунда малка усмивка разтегна устните ѝ,карайки ме да се засмея. Толкова е сладка.