На гребена на любовта 🔞

Тридесет и седма глава

Крис

С огромна тъга вървя към гишето за да чекирам билета си. Не искам да си тръгвам, но колкото повече стоя тук, толкова повече болката се засилва. Аз съм съкрушен и съсипан. Това поведение на Касандра ме убива бавно и мъчително. Дадох ѝ достатъчно време за да реши дали отново ме иска в живота си, но тя не ми даде и зрънце надежда.Ще ми липсва Диего, той е страхотно дете и ще се наложи да пътувам поне един път в месеца за да го виждам, но и това не ме устройва.

Нищо свързано с тях не ме устройва. Искам ги близо до мен. Да се събуждам до тях. Да се любувам на всяка извивка по тялото на прекрасната Касандра и с устни да проследя пътя, по който ще ме отведе към любовта ни.

-Por favor, todos los pasajeros de Madrid se registra en el mostrador de facturación.(Моля, всички пътници за Мадрид да се явят при чек гишето.) - женски глас проехтя из терминала.

Изваждам телефона от джоба си за да проверя да не би Касандра да е оставила някакво съобщение, но за жалост няма такова. През времето, когато не чувах нежният ѝ глас се молих всяка вечер на гроба на дъщеря си да се върне и, ако има някаква сила, която може да ми помогне в този така труден за мен момент, да откликне на молбите ми. Но нищо не се случи, дъщеря ми я няма, Касандра не се върна и всичко в мен се разцепи на две.

Ще избера детето.

Тя не ме разбра, не се ѝ опита и това ме натъжи още повече. Това беше трудно решение, но не мога да се лиша от единствената жена, която ми даде смисъл в живота ми. Само тя успя да проникне дълбоко в сърцето ми и да го изпълни с всички онези чувства и емоции, които те водят по пътя на дългоочакваното щастие.

Подавам билета си, имайки чувството, че вървя към Ада и се замислям за един кратък миг, да не би да прибързвам с решението си. Отхвърлям тези мисли и бавно пристъпвам към самолета. След минути се настанявам на мястото си и поглеждам през малкото прозорче.

Денят е прекрасен за хубави преживявания с любимите хора, но аз нямам този късмет. Ще пътувам далеч от тях за да поставя ново начало в живота си. Дали ще е за добро или за лошо ще разбера съвсем скоро.

-Le gustaría algo de beber?(Искате ли нещо за пиене?) -попита стюардесата.

-Solo agua. Gracias!(Само вода. Благодаря!) - извръщам поглед,замисляйки за Касандра. Не знам как ще живея без нея и сина ни, но предвид обстоятелствата ще продължа да съществувам заради Диего. Само той ми остана и се надявам Касандра да ми позволи да го виждам всеки път, когато се връщам в Билбао.
......................................................