На гребена на любовта 🔞

Единадесета глава

Касандра

Избърсвам сълзите по лицето си и тичам към морето. Гмуркам се във водата и заплувах към дълбокото,мислейки си,че той не изпитва нищо към мен. Това ме заболя. Пет години тъгувах за смъртта му и сега като е пред очите ми , отново се завърнаха онези чувства, които погребах в онзи нещастен момент.

Крис!

Правя гримаса и излизам на повърхността,поемайки си въздух. Несподелената любов може да те прекърши на две и точно това се случи с мен. Сърцето ми забави ритъм и изкрещях от силната болка, която изпитвам след думите му.

Не може да ме обичаш!

Докато обмислям всяка една проклета дума не разбрах кога голяма вълна връхлита върху мен ,завъртайки ме под водата. Размахвам ръце към повърхността, но тя ме дърпа все по- надолу. Въздуха ми не достига и се мъча да плувам като след малко минава още една, разбунтувайки  морето.

След секунди усещам нечия ръка да ме стиска за китката. Издърпа ме и в следващият момент съм над водата,поемайки си въздух.

-Cassandra, qué te pasa? Estás intentando suicidarse de nuevo?(Касандра, какво ти става? Отново ли правиш опит за самоубийство?) - извика Крис и заплува към брега. Откъде знае за първият ми опит? Засрамена от постъпката си го следвам,виждайки как нервно закрачи към тълпата.

Стъпвам на пясъка и веднага забелязах намръщената физиономия на приятеля му. Не мога да разбера какъв му е проблема. Погледнах го по същия начин,но преди да стигна до Крис, той ме хвана за ръката,дърпайки ме далеч от хората.

-Dejalo! No ves que no quiere hablar contigo?(Остави го! Не виждаш ли, че не иска да разговаря с теб?) - отскубнах се.

-Quién eres tú para decirme qué hacer?(Кой си ти, че да ми казваш какво да правя?) -

-Soy yo quien quiere ayudarlo a deshacerse de alguien como tú. Una mujer que solo quiere su dinero.(Аз съм този, който иска да му помогне да се отърве от такава като теб. Жена, която иска само парите му.) - Какво?! Този ненормален ли е? За какви пари говори? Никога не са ме вълнували парите, а само любовта му.

-Solo lo quiero a el. (Искам само него.) - решително казвам аз,а той се засмя,поглеждайки зад рамото ми.

-Si quieres ser feliz, deja esta ciudad y déjala en paz. No necesita una mujer para luchar por su vida todo el tiempo. (Ако искаш да бъде щастлив напусни този град и го остави намира. Не му трябва жена, която да се бори за живота си през цялото време.) - закривам с ръка устата си,не вярвайки на изречените му думи. Всяка сутрин се събуждам с мисълта, че няма да мога да се преборя с тумора и ще ме повали, но да ти го кажат директно в очите ме разкъса на парчета.