Девета глава

638 62 25
                                    

След пет дена

Дойде един от многото моменти, в които ти се прииска да избягаш далеч и никога повече да не се върнеш към старият си живот. Когато виждам Елиса да ми показва сватбената украса и всички други глупости нужни за ресторанта, момента настъпи.

Нямам представа защо дойдох на тъпата среща. Единственото, за което мога да мисля е, че тази сутрин изписаха Касандра от болницата. Очаква я още изследвания и всеки месец ядрено магнитен резонанс за да се следи за нов тумор.

Роднините ѝ всеки ден бяха неотлъчно до нея и я зареждаха с куража, от който се нуждае. Сестра ѝ реагира доста бурно, когато ме видя. Започна да ме нарежда пред всички и ме изгони от болницата. Не разбрах, защо породих такава агресия, но след всичко, което Касандра преживя ,явно си го заслужавам.

-Chris, te gusta esta decoración?(Крис, тази украса харесва ли ти?) - кимам с глава, а дори не поглеждам към каталога. Не ме интересува каква ще е украсата. Имам чувството, че са ме лъгали години наред и тя участва в тази отвратителна игра. - (No has dicho una palabra desde que estamos aquí. Por qué?) Откакто сме тук не си обелил и дума. Защо?- хващам ръката ѝ и я дърпам към ъгъла на магазина.

-Conoces Cassandra?(Познаваш ли Касандра?) -   умишлено задавам въпроса си за да видя реакцията ѝ.

-Te dije que no la conocía! (Казах ти, че не я познавам.) - грубо я бутам към стената и притискам тялото си в нейното.

-Estás mintiendo! Todos ustedes me mienten!(Лъжеш! Всички ме лъжете!) - изсъсках пред устните ѝ.

-No!..... (Не!... ) - удрям с юмрук стената близо до лицето ѝ,а тя изписка и затвори очи. - No la conozco personalmente, pero sé quién es. (Не я познавам лично, но знам коя е.)

-Quién más la conoce?(Кой друг я познава? - отвори ги и ме погледна.

-Chris!...

-Dime! (Кажи ми!) - изкрещях аз, прокарвайки ръце през черната ѝ коса за да я дръпна до болка.

-Tus padres la han estado observando durante mucho tiempo.(Родителите ти я следят от дълго време.) - когато чувам думите ѝ бързо я повеждам към автомобила и отварям пасажерската врата. Грубо я бутнах,виждайки страха в очите ѝ. Направиха ме на глупак и сега ще разберат колко гаден мога да бъда.

-Por cuánto tiempo ha estado sucediendo esto?(От колко време продължава това?)

-Cuál?(Кое?)

На гребена на любовта 🔞Where stories live. Discover now