На гребена на любовта 🔞

Пета глава

Касандра

Преди пет години

Сантандер, Испания

Стискам ръката на Крис и го поглеждам с доза притеснение.

-Qué pasa, cariño?(Какво има, скъпа?)

-Tengo miedo de la reacción de tus padres.(Страх ме е от реакцията на родителите ти.) - усмихна се и ме целуна по челото.

-Por qué? Creo que estarán felices.(Защо? Мисля, че ще са щастливи.) - аз не мисля така и съм сигурна, че няма да бъдат доволни от новината. Те не ме харесват и все още не знам причината за това. Надявам се скоро да разбера.

Крис,почуква на вратата и след секунда майка му отваря.

-Chris, estoy tan feliz de verte! (Крис, колко се радвам да те видя.) - казва въодушевено тя, прегръщайко го. Когато се отдръпна ме погледна и веднага се намръщи. - Hola, Cassandra! (Здравей, Касандра!) - студено произнесе името ми. - Ingresar! (Влизайте!) - Поведе ни към всекидневната и Крис ми издърпа стола за да седна. Той се настани до мен и хвана ръката ми. Знам,че усеща притеснението ми. Родителите му не са добри към мен. Поглеждам към баща му за да го поздравя,но получих едно кимане с глава. Не ми харесва погледа му,затова свеждам глава. - Que es tan importante, Chris? (Кое е толкова важно, Крис? - фалшиво се усмихна,поглеждайки ту към мен ту към сина си.

-Le propuse matrimonio a Cassandra y, para mi deleite, ella aceptó. (Предложих брак на Касандра и за моя радост, тя прие.) - както предположих, те не са доволни.

-Por qué no nos dijiste que se lo ibas a ofrecer?Estás seguro de la elección?-(Защо не ни каза, че ще ѝ предлагаш брак? Сигурен ли си с избора?) - Крис,удари с юмрук масата и извика,карайки ме да подскоча.

-Por qué tengo que decirte? Esta es mi decisión y quiero que Cassandra se case conmigo. La amo!(Защо трябва да ви казвам? Това си е мое решение и искам Касандра да се омъжи за мен. Обичам я!)

-Hijo, tu madre no quiso ser grosera, pero han estado juntos recientemente y ...(Синко, майка ти не искаше да бъде груба, но вие сте от скоро заедно и...) - започна баща му, но беше прекъснат от Крис, който решително се изправи.

-No estás satisfecho? De todos modos, vamos, cariño! (Не сте доволни ли? - изчака отговор, но такъв не последва. - Както и да е. Хайде, скъпа! - станах от стола,вървейки след него, но преди да излезем от къщата чувам думите на майка му. "Правиш грешка! " Сълзи бликат в очите ми след чутото. Качвам се в автомобила,виждайки Крис вбесен от срещата. Не очаквах нещо по-различно. Трябва да го успокоя,затова прокарвам пръсти през косата му и го целувам. Той се отпусна и отговори на кратката ни целувка.