На гребена на любовта 🔞

Четиринадесета глава

Крис

След един месец

Наблюдавам изражението си в огледалото и си задавам въпроса ,готов ли съм да се оженя. След като Касандра си замина вече не съм сигурен в нищо. Сънувам кошмари и не спя добре. Имам уморен вид и големи кръгове под очите. Доказателство за огромното колебание,което ме спохожда напоследък.

Днес е денят, в който ще изрека заветните думи- "Докато смъртта ни раздели". Правя гримаса и слагам ръце на мивката, мислейки за Касандра. Почти всяка вечер я сънувам. Някои сънища са хубави, други лоши, но по дяволите не иска да излезе от главата ми. Липсват ми тъмните ѝ очи, русата коса и пленяващата усмивка.

След срещата с родителите ѝ реших всеки ден да изпращам съобщения за да разбера дали е добре,но отговор не последва.

Тя не те иска. Престани да се измъчваш. Днес е щастливият ти ден. - прошепна едно гласче в главата ми.

Ако беше щастливият ми ден, защо изглеждам по този начин. Смачкан и съсипан. Без желание да се покажа както и да погледна бъдещата си съпруга.

-Chris! - псувам под нос, когато чувам кума да блъска по вратата.- Tenemos que irnos(Трябва да тръгваме.) - избърсвам потното си лице и бавно се завъртях към Емануел,облечен в изискан костюм. - Estás listo(Готов ли си?) - Добър въпрос. Нямам представа, дали съм готов за тази стъпка, но решително тръгнах по коридора. Усещам присъствието му зад себе си и внезапно една ръка ме хвана за лакътя, спирайки ме насред поредната крачка. - Seguro que quieres casarte con Elisa?(Сигурен ли си, че искаш да се ожениш за Елиса?) - трябва да бъда убедителен и затова ясно отговарям.

-Sí! (Да!) - кимна с глава и с мен закрачи към изхода на хотела. Излизаме навън и мигновено избива пот по челото ми. Погледнах към Емануел, който е присвил очи и наблюдава всички гости на плажа. Правя една крачка след това още една и се заковавам на място, когато ми се стори, че видях прелестната руса коса на Касандра. Примигнах с надежда,че не си въобразявам, но там няма никого. Мамка му. Сигурно е от лекарствата, които пия.

-Estás bien?(Добре ли си?) - попита Емануел. Не му отговарям, а пристъпвам смело към гостите. Пресилена усмивка се появи на лицето ми, когато всеки един ме поздравява. Стигнах до украсената арка,очаквайки бъдещата ми съпруга да дойде. Оглеждам наоколо с упования да видя отново Касандра, но я няма. Трябва да се стегна. Трябва да си дам сили и да продължа напред.