На гребена на любовта 🔞

Епилог

Крис

Мундака, след пет месеца

Днес е важен ден за мен и Касандра. Подготвил съм една изненада и нямам търпение да видя реакцията ѝ.

Вдигам ципа на пантолна и се обръщам към съкровището, без което не мога да живея. Легнала е по гръб и това ми дава възможността да сложа сатенената превръзка на очите ѝ. Бавно я прокарвам, повдигайки леко главата ѝ и на бързо я завързвам. Тя се стресна и подскочи в леглото. За да я успокоя се приближавам и прошепвам пред пухкавите ѝ устни.

-Todo esta bien!(Всичко е наред!)

-Chris, qué está pasando? Por qué tengo una venda en los ojos?(Крис, какво става? Защо имам превръзка на очите?) - опита се да я свали, но хванах ръката ѝ и я изправих. Целунах я един път, втори път и на третият се отдръпвам,повеждайки я към банята.

-Tengo una sorpresa para ti y no te la quittes hasta que te lo diga.(Имам изненада за теб и те моля да не я сваляш докато не ти кажа.) - набръчка малкото си носле, но след секунда кимна с глава. Вземам четката за зъби и изтисквам малко паста. Казвам ѝ да отвори устата си и бавно измивам зъбите ѝ. Докато извършвам процедурата виждам Амара да обикаля стаята, а в ръцете си държи булчинската рокля, която купих онзи ден.

-Quizás llamaron de la agencia de asistencia social.(Да не би да са се обадили от агенцията за социално подпомагане?) - След като разбрахме, че не можем повече да имаме деца, решихме да подадем документи за осиновяване. Преминахме през няколко етапа и се надявам скоро да се обадят и да ни съобщят, че сме одобрени.

-No cariño! No pienses en ello. Sé que nos llamarán. Vamos, vamos a prepararse.(Не, миличка! Не го мисли. - подавам ѝ чашката с вода и бързо изплаква устата си. - Знам, че ще ни се обадят. - хванах ръката ѝ и я придърпах към себе си. - Хайде, ела да те подготвим.) -

-Para qué?(За какво?) - сяда на леглото, а аз приклякам пред нея и започвам да ѝ шепна хубави думи от сорта, че това е нашият ден и искам да я поведа в една приказка, в която тя ще бъде най-красивата принцеса. Усмихна се на думите ми, а през това време Амара прибира косата ѝ в една плитка. - Solo una persona puede tocar mi cabello así. Mamá!(Само един човек може да докосва така косата ми. - вдигна поглед. - Майко!) - засмях се след това целунах ръцете ѝ. Кожата ѝ е толкова приятна на допир, че не мога да спра да я целувам.

-Levántate y quiero que escuches lo que cantaré especialmente para ti.(Стани и искам да слушаш това, което ще изпея специално за теб.) - тя стана, а майка ѝ откопчава нощницата и пред очите ми се разкрива чисто голата Касандра. Игнорирам красотата ѝ за кратко и започвам бавно да произнасям красивите думи, които подбрах в този момент.