На гребена на любовта 🔞

Тридесет и трета глава

Крис

След четири месеца

Отварям очи, когато чувам поредното стенание от Касандра. Проследявам я с поглед и разбирам,че отново отива до тоалетната. Това започва да ме притеснява. От няколко дена не се чувства добре и не знам какво още трябва да направя за да ѝ помогна.

Заведох я в болницата и разбрахме, че бебето е добре, но Касандра не е. Какви ли не негативни мисли преминаха през главата ми. Особено сега,когато чувам викът ѝ на болка.

-Cariño, qué pasa?  Me asustas. (Скъпа, какво има? Плашиш ме.) - клякам до нея и взимам ръцете ѝ в моите.

-No me siento bien, algo le está pasando a Carissa.(Не се чувствам добре, нещо се случва с Бриана. ) - избрахме това име за нашето дългоочаквано момиченце.

-Fuimos al médico ayer y resultó que no tenía nada.(Вчера бяхме при доктора и се оказа, че ѝ няма нищо) - но това не я успокои, а напротив започна да плаче. - Cariño, por favor!  Todo esta bien!(Миличка, моля те! Всичко е наред!) - преди да я прегърна, тя извика и легна на пода. - Cassandra!  Dime, dónde te duele?(Касандра! Кажи ми, къде те боли?) - изпадам в паника.

-Chris, me duelen los riñones. (Крис, бъбреците ме болят.) - Хукнах към спалнята и веднага набирам номера на майка ѝ.

-Cassandra no es buena!  Venir!(Касандра не е добре! Елате!) - връщам се при нея и набързо пиша съобщение на Хулио.
Преди да се съберем с Касандра не можех да го понасям, но след като ми каза, че иска да види приятелката си щастлива, нещата се обърнаха и сега е част от нас. Той е добър приятел.

Изведнъж входната врата се отваря и влизат притеснените ѝ родители с Диего. Решихме, че ще е най-добре всички да сме близо и сега живеем в къщата, която Касандра беше наела за да можем да си помогнем в критичен момент като този.

-Adelio, enciende el auto. Rápido!(Аделио, запали колата. Бързо!) - нарежда майка ѝ. Мъжът ѝ бързо изпълнява и след секунда е вече отвън с Диего.- Cass, respira!(Кас, дишай!)

-Trae un chaleco y lo recogeré. (Донеси една жилетка, а аз ще я вдигна.) - Вдигам я и с бързи крачки излизам от къщата,слагайки я да седне. Настанявам се до нея и я придърпвам към себе си,галейки я по косата. Цялата трепери, а ръцете ѝ са ледени. Какво става?

Амара се качва с един малък сак и Аделио потегли с гуми,стигайки  пред болницата за отрицателно време. Взимам Касандра на ръце и вървя след баща ѝ.