Петнадесета глава

606 59 25
                                    

След две години
град Дуранго, Испания

Касандра

Доматите се попарват с гореща вода след това ги топим в студена. Обелвам и петте домата и ги режа на ситно. Оставям ги настрани и взимам две тиквички. Режа ги на кубчета със страна сантиметър и половина после на ситно нарязвам двете зелени чушки.

Включвам котлона за да загрее олиото и слагам предварително нарязаният лук. Запържвам до прозрачно и добавям чушките като постоянно разбърквам.

Решавам, че е време да сложа кубчетата тиквички и пържа за пет минути при непрекъснато бъркане. Добавям доматите, една щипка захар, три щипки сол и разбърквам. Навеждам глава и вдишвам от приятният аромат.

Обичам да приготвям "Писто Манчего". В Билбао и околността се приготвя само от тиквички и зелени чушки, а в други райони се комбинират с картофи вместо домати, но майка ми е традиционалистка и ме научи да го приготвям точно по този начин.

Оставям ги да се задушат за двадесет и пет минути под капак на бавен огън. Избърсвам ръцете си в кърпата и пристъпвам към стаята на Диего. Малкият поспаланко само да чуе, че влизам в стаята и веднага се събужда. Четирите му поникнали зъбчета се появяват, когато широко се усмихва,викайки.

-Mamá! (Мама!) - това е единствената дума, която казва. Може да е една, но тя означава много за мен. Изправя се в кошарата и подава ръчички за да го взема. Веднага реагира като се засмя и докосна лицето ми.

-Hola, Diego!  Has dormido bien?(Здравей, Диего! Наспали се?) - погледна ме със същите зелени очи като на Крис.

Само като спомена името му и сълзи  бликнаха в очите ми, примигвайки няколко пъти за да ги спра, но една падна на челото му. Избърсвам я с палец и заравям малкото му личице, което ми напомня само за баща му във врата ми. Той е копие на Крис. Същата коса, същите очи и тази прелестна усмивка.

Крис!

Когато го видях на сватбата всяка клетка в мен спря да функционира и имах чувството, че ще умра, но единственото нещо, което ме накара да си дам сили е Диего. На същият ден разбрах, че съм бременна и реших да му го съобщя, но всичко се обърка, когато го чух да казва думата "Да!"

Плаках с часове и се превивах на плажа от болка. Знам, че ме видя в морето в  онзи момент, но не можах да се изправя пред него.

На гребена на любовта 🔞Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang