На гребена на любовта 🔞

Двадесет и втора глава

Касандра

Докато приспивам Диего в кошарата се замислям за посещението на Крис. Всеки момент очаквам да дойде и нямам търпение да разбера, какво искаше да каже с думите си. Те ме възбудиха до такава степен, че през цялото време до болницата и след като си тръгнахме бях се препотила, а бельото ми беше влажно.

Докосвам с ръка челото на Диего и за моя радост разбирам, че няма температура. Изправям се и го целувам по бузата. Не е нищо сериозно. Увериха ме,че след два,три дена,той ще се оправи. В момента върлува вирус с температура и почти всяко дете минава през това.

Спокойна за състоянието му излизам от стаята за да подготвя масата. По-рано сготвих любимото ястие на Крис и се преоблякох в къса бяла рокля без презрамки.

Преди да отида към кухнята ,на вратата се почука. С треперещи ръце я отварям,виждайки мъжът на мечтите ми с пригладена назад коса, бяла тениска и черни дънки. Отдръпвам се за да го подканя да влезе, забелязвайки очите му да шарят.

-Quieres "Empanada"?(Искаш ли "Емпанада"?) - пристъпвам към кухнята.

-Sí!(Да!) - погледнах го през рамо, се усмихвайки се на погледите,които ми хвърля. Слагам двете хлебчета в чинията и ги поставям на масата.

-Diego como estas? (Диего, как е?) - отхапа от едното и затвори очи, мънкайки нещо под нос, но не можах да го чуя.

-No tiene fiebre, pero le duelen las encías y le cuesta conciliar el sueño.(Няма температура, но венците го болят и трудно заспива.) - наблюдавам го и забелязвам, че за нула време изяде едното и вече отхапва от второто.

-Es un gran niño. No te alejes de mi.(Той е страхотно дете. Не се отлепи от мен.) - Така беше. Диего като го видя, сякаш разбра, че това е баща му и не го пусна. Постоянно се усмихваше и изпъваше ръчички към Крис. Бяха много сладки, но докога ще е тук. Той е женен и съм сигурна, че скоро ще си тръгне и ще ни остави отново сами.

-Sí lo es!(Да, такъв е!) - свеждам глава,разочарована от мислите си.

-Qué ocurre?(Какво има?)

-Por qué estás aquí, Chris?(Защо си тук, Крис?) - облегна се на стола и хвърли салфетката върху празната чиния.

-Dónde debería estar?(Къде трябва да съм?) - отговори с въпрос,карайки ме да помисля какво да му кажа като взимам чинията му за да я оставя на мивката.