Глава 9

380 62 24
                                    

Джия

Той ми беше обявил война по сглобяване на палатки. Мръсник!

Още щом се появи следобед и започнахме да ги вадим от склада ми беше отправил предизвикателство за колко време можехме ние момичетата да се справим със сглобяването на десетте палатки.

Дори „благородно“ ни беше предоставил няколко минути преднина. Благородно друг път!

Двете с Джулс и останалите момичета се борехме с металните пръчки, колчета и метри плат като обезумели. Кой да предположи, че и с дадените инструкции щяхме да се оплетем?

Наблюдавах крадешком как Анди, Колин и момчетата се справят далеч по – бързо от нас и вече имат четири готови палатки. А ние имахме две, не особено стабилни.

-Хайде, момичета, изоставаме. – извиках и видях с периферното си зрение как Анди се изхили.

Защо, за Бога, трябваше да е гол до кръста? Този човек имаше ненавист към дрехите или какво? Мускулите му играеха, когато сръчно набиваше колче след колче в земята, опъваше въжета или правеше нещо друго по скапаната палатка.
Ето, сега се появиха и мръснишки мисли, свързани с тези ръце... Спри!

-Нужда от помощ? – извика Колин към нас.

-Не, мерси. – Джулс го пресече по – бързо отколкото щях да го направя аз – Сглобявайте си вашите.

-Добре. – Колин сви рамене и започна да забива колчетата на последната им палатка.

Щяха да ни бият геройски: пет на две. Срамота!

-Хей, Джулс, - започнах предпазливо аз – дали да не помолим Колин за помощ?

-Когато Ада замръзне...

Тя забиваше с настървение колчета в земята, а останалите момичета се бореха с разпъването на непромокаемия плат.

-Какво става между вас? – попитах.

-Нищо, абсолютно... – прас с чука – скапано... нищо...

Боже, тук ставаше нещо. С каква ярост работеше това момиче. Как бях изтървала какво се случва под носа ми?

-Джулс, всичко наред ли е между теб и Колин?

-Да... абсолютно... всичко... е наред... – последваха още силни удари по бедните колчета – Готови сме с тези, подай ми въжето и металните пръчки.

Залогът 🔞Where stories live. Discover now