Залогът 🔞

Глава 12 🔥

Джия

Градината беше голяма и обсипана с множество фенери, уханието на цветята изпълваше въздуха, усещаше се и мирис на приближаващ дъжд. Краката ми стъпваха един пред друг и изобщо не гледах къде вървя, защото мислите ми бяха заети с друго – с него.

Размишлявах за това как Анди ми действаше. Той беше просто вбесяващ, дразнеше ме безобразно, подкачаше ме непрекъснато, играеше си с нервите ми... След това, когато видеше, че е достигнал границата ми на търпение, просто ме целуваше...

Прокарах пръсти по устните си и те сякаш пламтяха дори само при спомена за неговите.
Не знаех до кога щях да издържа и да се правя на труднодостъпна, но усещах, че времето ми бързо изтичаше.

Разходката ми ме отклони от пътеката и свих вляво, едва тогава си дадох сметка къде бях -
изведнъж се бях озовала до къщичката, която обитаваше той. От прозорците й струеше светлина, приближих се и надникнах.
И кой дявол точно ме накара да направя това?

Той седеше на едно от креслата и работеше на лаптопа си... гол до кръста... Светлината танцуваше по мускулестата му гръд, а аз не можех да откъсна поглед от него. Боже!

Горещина заля цялото ми тяло и се почувствах странно изтръпнала. Дали щеше да ме види, че надничах през прозореца? Силно се молех това да не се случи, обаче не можах да заглуша изненадания си вик, когато първите едри капки дъжд ме намокриха обилно. Заваля като из ведро.

Анди

Беше много задушно и по – рано бях отворил прозореца на всекидневната. Съставях кратък доклад до Смит, в който го уведомявах, че все още не съм попаднал на следите на Джия и дъщеря й.
Исках да разбера от самата нея какво е се е случило със съпруга й и защо бяха избягали от защитената квартира.

Пишех на компютъра си файл с информация и щях да го изпращам по пощата, когато чух първите капки на така чакания дъжд и последвалия сподавен вик.
Скочих от креслото – вън имаше някой.

Отворих вратата със замах и видях как някой тича под дъжда към градината. По дяволите, можеше да е всеки, можеше да е видял какво пиша на лаптопа и да отиде при Джия, за да й разкаже. Това нямаше да стане. Хукнах след фигурата и извиках:

- Хей, спри, който и да си!

Виждах само как сянката се отдалечава и удвоих усилията си. След минута се хвърлих отгоре на бягащия човек и се строполихме на земята, дишайки тежко.
Бях се приземил върху женско тяло, меко, извивките й ми прилягаха точно, бях обхванал талията й с длан и тогава...

Жилещата плесница отметна главата ми на една страна, а аз побързах да хвана китките на жената, която бягаше от мен.

- Веднага ме пусни и стани от мен. – гласът на Джия се разнесе в тъмнината.

- Джо... Джоана? - напомних си за пореден път да съм изключително внимателен с името й.

- Да, аз съм, а ти ме мачкаш. Ставай!

- Боже, какво правиш тук в това отвратително време? – изправих се бързо и й подадох ръка – Защо ме удари?

- Защото ръката ти беше на място, където няма работа.

- Ако говориш за талията ти, в своя защита ще кажа, че паднах върху теб и не съм искал...

- Да бе, разправяй ги на друга тези.

- Ела вътре, тук не е особено приятно.