Залогът 🔞

Глава 20

Анди

Пристъпвах към главната сграда, след като се бяхме преборили с жълтата боя. Всичко беше блестящо чисто – стъклата, Матю, Уил и частта от бунгалото, която беше щедро намазана с жълто. Дрехите преценихме, че ще изгорим, защото бяха в трагично състояние.

Вдясно на вратата се мъдреше шарен плакат, който спрях да разгледам – "Латино вечер". Супер! Джия не знаеше тази подробност, но бях много добър с бачата – та. Налагаше се да взимам уроци, защото тогава излизах с инструкторката. А тя беше много огнена мадама – и на дансинга, и в леглото. Усмихнах се.

„О, малка Джия, чака те незабравима вечер!“

Джия

Двете с Джулс подготвяхме залата, в която щяхме да се вихрим. Бяхме наредили няколко маси с напитки и сладкиши за децата, а за нас възрастните имаше бар, зад който щеше да стои Колин.
Обожавах тези вечери – минаваха в смях и забавление. Децата бяха толкова изтощени, че на следващия ден спяха до късно.

„Дали можеше да танцува?“ – питах се за Анди и се надявах да е добър в танците.

- Мислиш ли, че довечера ще дойдат много хора от града? – попита Джулс, нареждайки чаши една до друга.

- Надявам се, танците са забавни. Поне за мен – адски се забавлявам.

- Мами, може ли сладко? – Мия ме дърпаше за крачола и ме гледаше с онзи влажен поглед, присъщ на всичи деца, които искаха да получат нещо забранено.

- Не, скъпа. – бях непреклонна за сладкото преди вечеря, а и по принцип.

- Но защоооо? – продължаваше дъщеря ми.

- Защото след час ще вечеряш, а знаеш, че като ядеш сладко ставаш много весела и трудно заспиваш.

- Аз не искам да спя, искам сладко...

- Не може, Мия. – отсякох и се надявах отказът ми да е влязал в сладката й главица.

- Мамиии...

Това дете щеше да ме довърши, а ми предстоеше още работа, затова се съсредоточих върху нея и игнорирах горещите молби на Мия. Само дано някой друг не се смилеше над нея и не й дадеше десерт.

Анди

Телефонът ми иззвъня и изписа името на Камерън.

- Здравей, скъпа стриптийзьорке. Как си? Как вървят бакшишите?

- Готов ли си да умреш заради тези си думи? – гласът на Кам прозвуча раздразнено.

Изсмях се и продължих да го дразня:

- Днес плака ли вече? Някоя баба опипа ли те?

- Чикиджия! – извика Камерън в ухото ми и отдръпнах апарата надалеч, защото щеше да ми спука тъпанчето.

- Приятелю, далеч съм от това нарицателно, но щом държиш да ме наричаш така, ок.

- Хайде да поговорим за работа, а? Искаш ли да спреш с простотиите за малко и да чуеш какво имам да ти казвам?

- Да, кажи. - вече бях нетърпелив да чуя какво бяха открили момчетата.

- Така, изгледахме записът. Всички. Хънтър забеляза малка татуировка на китката на онзи, който е в гръб. А Ейдън пусна лицето му за разпознаване, защото копелето е попаднало в обсега на камерата за секунда. Имаме доста добър профил. Според Тайлър, кретенът приличал на някакъв конгресмен, но не бил сигурен. Който и да е направил записът се намира в голяма каша, ако това се окаже вярно. - Кам прочисти гърлото си и продължи - С Деймън пътуваме към теб – тази вечер ще сме в Начез. Имаме малко работа за вършене. В хотелът ти има ли свободни стаи?

- Страхотна работа сте свършили -  ти и момчетата, Кам. Благодаря. А, колкото до хотела – аз не съм в такъв.

Как да обясня на приятеля си, че се намирах в детски лагер? Заобиколен от малки деца, към които имах вече развита фобия?

- А къде, мамка му, си?

- В един детски лагер. - смотолевих, чакайки Камерън да изригне в подигравки -  Работа.

- Ооо, така ли? Възпитателка ли го раздаваш, Анди?

- Не можеше да не ме клъвнеш, нали?

- Как да пропусна? Е, госпожо, кой хотел ще ни препоръчаш? Защото, ние големите момчета, се нуждаем от такъв.

Обясних му в кой хотел бях отседнал преди и се разбрахме да се видим след няколко часа. Щеше да стане интересно.

Джия

Вечерта започваше доста добре – имаше много хора от града, които дойдоха на импровизираното ни парти, диджей пускаше страхотна латино музика, а децата се забавляваха.
След два часа щяха да са си по леглата, а Колин се беше нагърбил със задачата да ги наглежда след това.
Все още нямаше алкохол, обаче вече ми се искаше да изпия едно уиски – нервите ми бяха обтегнати, защото Анди го нямаше никакъв.

- Забавляваш ли се? – попита ме Джулс, която тази вечер изглеждаше очарователно.

- Може да се каже. – отвърнах.

- Видя ли онази жена до Колин?

- Да, видях я – изглеждат доста близки.

- Онзи ден я целуваше.

- Джулс, защо не го попиташ какво става? Аз не бих издържала.

- Джо, не мога ей така да отида и да му изпльокам – Хей, Колин, защо не ме отразяваш? Не ме ли харесваш? Не съм такава. Ако искаше, щеше да намери начин да поговори с мен за това, което се случва между нас двамата.

- Не го защитавам, но май нищо не се случва между вас, скъпа.

- И не е, защото аз не го искам. Явно няма да ни се получи, забрави. Колкото и да го харесвам, не мога да си го причинявам повече. Я виж тииии...

- Какво?

- Виж кой влезе току-що. – кимна към вратата тя – И не е сам. Боже, какви мъже само...

- Какви мъже?

Обърнах се и онемях – Анди крачеше уверено към мен, заобиколен от двама мъже, които изглеждаха изумително. Всички жени в помещението бяха със зяпнали усти. И как няма? Тази троица изглеждаха умопомрачително. Очертаваше се гореща вечер. Вече си мечтаех за двойно уиски...

Камерън

Деймън

Тримата се приближиха до нас с Джулс и Мия веднага се залепи за Анди.

- Принце, искам да питам нещо.

- Кажи, сладка принцесо. - той я вдигна и тя зашушна нещо в ухото му - Мхммм, ясно. А мама позволява ли?

- Да. - съобщи тя и ме погледна дяволито - Всяка вечер. Но мама не ти е шеф, нали?

- Така ли? Ами да отидем и да вземем онова парче торта, за което ме молиш толкова.

- Къде отивате вие двамата? - попитах.

- Да вземем на Мия онова парче торта...

- А ти попита ли ме дали може? Всъщност, Анди, след като не считаш за нужно да ме питаш за нещо толкова важно като даването на нещо сладко преди сън, тогава ти се занимавай с Мия. Постарай се да изразходи цялата си енергия след проклетото парче торта! Аз отивам да танцувам. Как се казваш, хубавецо?

- Деймън. - той беше разкошен мъж и аз смятах да се позабавлявам здравата.

- Можеш ли да танцуваш, Деймън?

- Напоследък танците са основното ми занимание. - отговори красивият мъжага в черно.

- Добре. - дръпнах го за ръката и се отправихме към дансинга, оставяйки Анди да гледа слисано зад нас.