Залогът 🔞

Глава 8

Джия

„Стани веднага от него!“

Мисълта, че съм полегнала толкова удобно върху Анди ме караше да се притеснявам, но не помръдвах и сантиметър, за да се изправя.
Доста време мина откакто усетих за последно тялото на мъж под себе си, а този беше страхотен и ми пасваше идеално.

Водата капеше от мен и падаше върху него, а погледа ми се закова на устните му. И това беше доста конфузно, защото... защото исках да го целуна.
Същите тези устни се извиха в бавна усмивка и почувствах как ръката му докосна бузата ми:

- Защо просто не го направиш? – прошепна той.

- А? Какво? – заплетох си езика.

- Нищо, нищо. Удобно ли ти е, питах.

- Офффф. – надигнах се на лакти, за да стана, но заедно с тях раздвижих и краката си и изведнъж коляното ми се оказа притиснато до...

- Внимавай, ще са ми нужни все още. – изсмя се той.

„Мамка му, ставай веднага!“

- Извинявай... – надигнах се бързо като внимавах да не го нараня, а той ми помогна, обхващайки кръста ми.

Цялата настръхнах от допира му и студената вода, която се стичаше по кожата ми.

- Пак заповядай. – той стана и се помъчи да изчисти полепналата мръсотия, но в един момент се отказа и просто я свали – Дължиш ми още една чиста тениска, Джоана.

- Дай ми проклетата блуза. – издърпах я от ръцете му – Ще ги изпера и ще ти ги върна утре. И си облечи нещо, ако обичаш.

Винаги ли щях да се чувствам като сърна, заслепена от фарове, когато видех голата му плът, изпъстрена с татуировки? Защо се държах като хлапачка? Свих тениската на топка и я понесох към бунгалото си.

Анди

Цял ден работих без тениска – сменях крушки, поправях разхлабени стъпала, подменях панти...
Виждах как погледа на Джия ме следи и издувах мускулите си още малко.

Веднага след това се ругаех на ум – "Глупако, тя е загубила мъжа си скоро, какво очакваш точно? Да ти се нахвърли ли? Тук си по работа и Смит чака да я свършиш."

Забивах поредният пирон в една дъска и си тананиках нещо, когато едно от момчетата застана пред мен.

- Хей, ти. Как се казваш? – попита ме хлапакът.

- Анди. А ти?

- Матю. Искаш ли да ми помогнеш с нещо?

- Стига да не искаш да подпалим или взривим някоя сграда. Защото Джоана ще се ядоса много. - не можех да свикна да произнасям фалшивото й име, но трябваше да внимавам, за да не се издам, че зная истинското й.

- Нищо няма да палим, макар да ми се струва яка идея.

- Тогава? С какво мога да ти бъда полезен?

- Искам да хвана няколко жаби. Ще си правим състезание с останалите, а нямаме състезатели. Ще ни помогнеш ли?

- Интересно. Къде можем да ги хванем? – момчето посочи към реката.

- Там има предостатъчно, а също може и да изкопаем червеи. Джоана утре ще ни води на риболов.

- А ти си един хитрец, знаеш ли? – оставих чука на стъпалото и се изправих – Ще ни трябват кофа и лопати. Нали не мислиш, че сам ще ти изкопая червеите. О, не, ще помагаш и ти.

Момчето сви рамене, сякаш му беше все едно, а аз не можех да повярвам, че комуникирам нормално с едно дете.

- Може ли да извикам и приятелите си?

- Ще слушате ли? Ако отговора е „да“, тогава може.

- Супер! Ти не си задръстен като Шейн.

- Може да се окаже, че съм по – задръстен. Хайде, отивай и събирай бандата – отиваме на лов за жаби и копаене на червеи.

- Якоооо.

Матю вдигна ръка и допря пръсти до устата си като се опитваше да изсвири, но излизаха единствено някакви смешни звуци. След няколко неуспешни опита изсвирих аз и му смигнах.

- Можем да кажем, че си бил ти. А аз ще те науча как да го правиш правилно.

- Можеш ли? – очите на момчето ме гледаха с възхищение.

- Мога, но ще го направим тайно. Нали не искаме другите да разберат, че не ти си изсвирил сега?

- Да, добре.

След по – малко от минута към нас се присъединиха още шест момчета. Поведох ги към малката барака с инструменти и им връчих кофа или лопата.
Сред детски глъч тръгнах към брега на реката и се чудех как точно се бях набутал в това недоразумение.

Аз, Анди Хъчинс, един от най – добрите бивши анализатори във ФБР, бях замъкнат от шепа десетгодишни на лов за жаби и червеи и, Бога ми, това ми харесваше.

Джия

Той го правеше нарочно! Това да се разхожда гол до кръста из лагера беше дяволска идея. Не исках да ми въздейства по този начин, обаче го правеше. А и по – рано се бях строполила като чувал с картофи върху него и...
Ами усетих точно колко твърд беше на някои места. Изведнъж ми стана горещо.

- Мами, мами, може ли да играя с момичетата? – Мия беше застанала до мен и ме дърпаше за панталона, докато зяпах полуоблечения Анди през прозореца на кухнята.

- Да, скъпа, върви. Но не закъснявай много. Тази вечер ще сглобяваме палатки и ще бъде забавно.

- Да, мамиии. – детето хукна навън, а аз продължих да зяпам като тийнейджърка Антихристът.

Боже, не трябваше да му лепя прякори. Нали учех дъщеря си да не го прави?

След малко видях как Матю се приближи към Анди и застанах на тръни, в очакване да направи някоя беля. Но след това видях нещо, което ме изуми.
Те си говореха – кротко и спокойно. Нямаше и помен от дивия Матю, който само преди два дни беше забъркал магарията довела до счупването на крака на Шейн.

Забелязах как се опита да изсвири с два пръста, пъхнати в устата, но не успя. Видях как Анди го направи вместо него и след това сложи ръка на рамото на момчето. След малко към тях се присъединиха и останалите от „Адската банда“, както ги наричахме тайно отскоро.

Анди ги заведе до бараката с инструменти, подаде им лопати и кофи и тръгнаха към реката. Май Антихристът не беше чак толкова лош...

Анди

- Ей тая, човек! – Матю посочи една жаба – Тя ще е моя шампион. Можем ли да я хванем?

- Не знам, ще опитам. – казах аз.

Взех кофата и тихо се приближих към огромния екземпляр, който Матю беше посочил, ловко я захлупих и след минутка вече я държах в ръцете си.

- Ти си Бог, човече! – възкликна Матю – Никога нямаше да мога да я хвана сам.

- Е, като дете ми се е налагало често да ги хващам. Другият път ще ти покажа как се ловят жаби с фенерче, но трябва да е тъмно.

- Джоана не дава да излизаме по тъмно от бунгалата.

- По една случайност знам, че днес ще сте на палатки, така че може да организираме нещо по – късно.

- И ти ще бъдеш там? – останалите момчета впериха погледите си в мен.

- Да, ще бъда. Защото вие, многознайковци такива, няма да успеете да сглобите и една палатка като хората. А аз, по една случайност, съм шампион по бързо сглобяване на такава. Нали не искате момичетата да ви „бият“?

- Неееее. – извикаха в един глас те.

- Затова тази вечер ще им видим сметката.

- Дааааа. – последва удряне на ръце във въздуха.

Май нямаше да се окаже толкова зле да контактувам с деца...