Залогът 🔞

Глава 2

Анди

Седях в колата си от часове и се молех предположението ми да се окаже точно. Намирането на Джия Люис изобщо не се нареждаше сред лесните за изпълнение задачи.

Случайно попаднах на нея в една бензиностация, следвайки стъпките й и когато показах снимката й на младежа зад касата, получих утвърдителен отговор.

Не бях сигурен дали момчето ми съдейства, защото изглеждах застрашително или просто искаше да се изфука, че е виждал красавицата от снимката.

А тя беше красива, да - дълга черна коса обграждаше миловидното й лице, кафявите й очи грееха с плам, присъщ повече на децата, а тези устни... пухкави, сочни, създадени само за целувки...

***

Влязох в бензиностанцията близо до Начез и се запътих към касата, грабвайки пакетче с дъвки. Все още не бях попаднал на следа от Джия, но може би беше минала оттук. Ако имах късмет може би беше заредила гориво за наетата кола под чуждо име или се беше отбила с малката си дъщеричка до тоалетната.

Не таях особени надежди, но бях длъжен да опитам. Извадих снимката от предния джоб на ризата и поставих дъвките на касата.

- Трета колонка? – попита пъпчивия левент, който се мъдреше зад тезгяха.

- Да. И дъвките. - добавих рязко.

- Нещо друго?

- Всъщност имам въпрос. – поставих снимката пред него – Виждал ли си я наоколо? Независимо кога.

Младежът се взря в моята красавица и задъвка бузата си.
По време на издирването й толкова често се бях взирал в снимката й, че бях започнал да възприемам Джия като моята красавица. И това беше проблем, огромен проблем, защото не ми харесваше разни тийнейджъри да я гледат. Дори и само на снимка.

- Виждал съм я. – отсече момчето.

- Така ли? Кога? – не очаквах подобен отговор и сега не можех да повярвам в късмета си.

Странна възбуда обзе цялото ми тяло.

- Тя живее в града от около месец. Често зарежда тук.

- И има малко момиченце? – продължих да го разпитвам.

- Виж, пич, Джоана идва сама до тук. Не съм виждал дете с нея.