Залогът 🔞

Глава 16

Анди

Тя имаше запис на убийството на съпруга си. Но защо не го бяха използвали, за да заловят убиеца? Как полицаите бяха допуснали тази крехка жена да избяга от убежището им и защо? Все въпроси, чиито отговори жадувах да науча.

- Имаш запис на убийството?

- Да. Снимах няколко минути с телефона си. Не знам дали знаеш, но преди и аз работех като журналист. Така се запознахме с Джъстин – бяхме колеги и приятелството ни прерастна в любов.

- Добре ли ги снима? Имам предвид убийците?

- Единият – да, но другия беше в гръб и мисля, че не успях.

- Къде е този запис сега? – попитах, въпреки че предполагах какво ще ми каже.

- В полицията, но имам копие. Всъщност няколко – един вид застраховка. Мога да ти го покажа, ако искаш.

- Разбира се, че искам. И какво стана после?

- След като ме разпитаха, полицаите ни отведоха с Мия в един апартамент. Казваха ми, че там ще сме в безопасност. Бях основният им свидетел все пак. Но излъгаха...

- Какво се случи?

- Нощта, в която избягахме беше странна. Уж всичко беше наред, имаше двама полицаи, които ни пазеха в апартамента и всичко беше, както всяка вечер до едно време. След това се смениха с други, които виждах за първи път. Сложих Мия да спи, а те гледаха някакъв мач по телевизията. Предложих им храна, но ми отказаха. Единият ме гледаше много странно – така се взираше в мен, че тръпки ме побиваха. Реших да легна при Мия, за всеки случай, но не заспивах. Беше ме обзело някакво странно чувство за опасност. Събрах една чанта дрехи за мен и детето, взех ключовете на колата и щях да я събуждам, когато чух единия полицай да говори тихо по телефона. Казваше на някой, че съм заспала и сега бил момента да действат. Това беше като сигнална ракета за мен. Взех спящата си дъщеря на ръце, малкото багаж и пари, с които разполагах и излязох на противопожарната стълба от прозореца на стаята й. Само аз си знам как се молех да не ни хванат докато слизах надолу. Стигнах до колата си и положих Мия вътре, в този момент видях, че спира кола пред блока и от нея излезе биячът от онази нощ - Майки, така го наричаше този, който беше с гръб към мен. Побърках се от страх, не можех да мръдна. Той влезе във входа и аз се отърсих от вцепенението – беше въпрос на минути да разберат, че ни няма. Качих се в колата и подкарах към стария ни дом. Събрах, каквото можех набързо и след това потеглих.

- Доста добре си се справила с бягството. Много умно, че си сменила колата, малко ме затрудни с едно от имената, които си ползвала. За малко да те изтърва. –  усмихнах се.

- Но не съм успяла напълно, щом ме намери, нали? И сега двете с Мия сме отново в опасност.

- Не сте, казах ти, че можеш да ми вярваш. Кажи ми, моля те, как ти хрумна да наемеш кола под името Бамби Роджърс? Направо ми скри шапката. "Бамби" се досетих откъде е, но "Роджърс"?

- От заека Роджър. Мия гледа непрекъснато това и ми трябваше спешно име, така че...

- Ти си невероятна. – изсмя се той – Хайде да ми покажеш записа. Искам да видя какво си заснела.

- Ще ми е нужен лаптопът ти.

- Разбира се.

Станах и донесох лаптопа, подадох й го и я гледах как съсредоточено набираше поредица от цифри и букви. След минута се зареди кратък клип, който не беше с особено добро качество, но се виждаха тримата мъже.

Гледах много внимателно и чаках този, който е в гръб да направи грешка и да разкрие дори и частично лицето си. Толкова мъничко ми трябваше – видех ли малко от физиономията му, си имах начини да разкрия самоличността му. И ето, след секунди имах това, което чаках.

След това застреляха Джъстин, телефонът падна на земята и записа прекъсна. Погледнах към Джия – сълзи се търкаляха по страните й.

Привлякох я към мен и я прегърнах силно, улових сълзите й с устни и тогава й обещах нещо:

- Джия, ще направя всичко възможно, за да открия кой стои зад това убийство. Вярваш ли ми? Не плачи, сладката ми.

- Той беше толкова добър, Анди. – гласът й звучеше приглушено – Не заслужаваше такъв край. Полицаите не можаха да разкрият кой е този, който е в гръб на записа. Защо мислиш, че ти ще успееш?

- Защото преди да стана частен детектив, бях анализатор във ФБР. Имам хора, на които мога да покажа записа, да го изчистят и да го анализират. Все още поддържам връзка с мои колеги, които са ми и приятели, и биха направили това за мен, сладката ми.

- ФБР? Ти шегуваш ли се с мен?

- Абсолютно не. Напълно сериозен съм.

Очите й ме гледаха учудено, сякаш не вярваше на това, което й бях казал.
Мен обаче ме терзаеше друга мисъл – дали все пак полицаите не бяха разкрили кой е потайния тип от записа? И защо, ако го бяха разкрили, не го бяха арестували? Също така и този Майки – той се виждаше перфектно на клипчето – защо е бил на свобода? Защо е можел да се добере до Джия без проблем? В какво се беше забъркал Джъстин Люис? Какво е разкрил, та му е коствало живота?

Мамка му, въпросите без отговор бяха прекалено много, но смятах да открия отговорите на всички тях. Утре сутрин щях да изпратя клипът на мой приятел и да видим какво щеше да открие той.

Силно се надявах да разрешим тази загадка по – бързо, защото не исках жената, в която се влюбвах да бяга докрая на живота си. Нито тя, нито Мия го заслужаваха и проклет да бях, ако не стигнех до дъното на тази история.